Стихове и поезия от съвременни български автори
Слънчев сън
В бяло и душата студенее.
Слънцето сънува чудеса,
скрито в мен - за лято то копнее.
В сънища, усмихващи нощта, ...
Дъщеря
Нуждата ни събра двете -
ти без майка и баща,
мило, нежно, клето дете,
аз без дом съм и сама. ...
Емигранти*
Ти ли си мале тъй жално пела,
ти ли си мене три годин клела...
Христо Ботев
Незнайно за къде пътува ...
Тишина
с две очи, загледани в безкрая.
После върза северния вятър,
като знак, та с него да позная
вярната посока…И да литна, ...
Сбърканото време за една душа
се скита из дебрите на земната материя.
Душена от грубите вибрации на битието,
диша малки глътки от земната поквара.
Диша, за да изпълни мисията своя, ...
Камбанен звън
Пореден Зов на уморен Камбанен звън...
Отчаян Зов,
изпратен във пространството навън.
Отправен с фанатичната надежда да спаси ...
Светът е щедър скъперник
ни е дадено на този свят,
а колко малко позволено е
да вземем.
Милиардерът даже ...
Хей, Животе!
Хей, животе! Не ще ти позволя да ме пречупиш,
аз още гоня луди ветрове,
не ще ти дам душата си да я погубиш,
... да ме покриеш в зимни ледове. ...
Да завържеш вятъра за корен
да изтръгне от мене стихиите, да забие пети във скалите
и да викне „аз дойдох, аз съм твоето земно момче,
две звезди ти донесох, за да няма тъга във очите ти.”
Да изпие с целувки солта от сълзите на хиляди роли, ...
Зимно настроение
после преспи преся и вината затрупа.
Неистово, зло, безнадеждно все виеше вятърът.
Потърсих във делника своята топла хралупа.
Януари изплете ми сребърен шал търпеливо, ...
Живот
Каквото и да казвам,
пак ще го повторя:
този мой живот
е само мой. ...
Оптимистично стихотворение
когато щастието се заменя със печал,
когато никой вече не прелиства Борхес,
когато никой истински не е живял,
когато нашите деца стареят бързо, ...
По-истинска
тъй силно не понасяше и себе си.
Сърце съм търсила! За Бога, можеш ли
да даряваш нежност?Ти раняваш…
Забравих те! Нима се помни нищото, ...
Простете ни!
Простете ни, че не открихме верния път!
Простете, че проливаме кръвта на братя и сестри,
без да осъзнаваме грешките си!
За това, че погубваме замята, върху която стъпваме! ...
Поет
И когато стихът се превърне в игра
за една неримувана дума,
в мен напират сълзи и се стели тъга,
че животът ни много не струва. ...
Недей да падаш духом никога
бъди непоклатим като скала,
животът не е детска приказка -
навярно си разбрал това.
Пътищата винаги са стръмни, ...
Театърът Живот (на великия Коста Цонев)
и живите с любов ще ги прегърнат!
Душите праведни, прекрачили в отвъдното,
отново тук добри ще се завърнат!
Съдбата пак критик ще бъде строг! ...
Тези дрехи днес ги мразя
те са толкова ненужни.
Същите са като вчера
и каквито ще са утре.
Като чуждите са също, ...