Стихове и поезия от съвременни български автори
Непрочетена приказка
Не те сънувах преди да се препъна в тежкия ти кръст.
Не е случайност. Знам, че няма грях от Бога ненаказан,
но как се подминава лъч, ранил до изгрев мрака гъст.
Ти кой си? До болка зная твоите целувки ненаситни ...
Вълча самота...
дочух веднъж от хора непознати....
И се замислих – аз пък като вълк
се скитам сам-самотен по земята...?
Приятелите вече се стопиха ...
Побират снимките ни мигове
отхлебнати от битието, и дните ни
коварно губят се, притиснати
от времето и километрите.
Къде си? Къде събираш капките ...
Напиши ми писмо
и да плъзна ръка по хартията с твоите мисли,
и да знам, че отляво в кадифено легло от костюма ми
тихо спят и ми шепнат насън - прозрачните листи.
Напиши ми за теб, нека вляза отново в живота ти ...
Пиринчен залез
и ще виждам всичко в бяло.
А към мен ще се пресегне
най-проклетият и черен дявол.
И пожар ще задими на запад ...
Намиране
и взривява разум и мечти.
С диви ветрове летя нататък,
накъдето, знам, ме чакаш ти…
Времето пришпорва хоризонта ...
Все някога ще си отида...
от този свят несъвършен.
Ще взема китка - спомен свиден
с ухаещ на любов рефрен
за мислите ми - птици бели, ...
Вятър
Астрална душа
искам да бъда в душата ти,
то ще престане да бие за мен
някой ден.
Душата е жива, с нея ще се слея, ...
Животът е песен
Животът, приятел, е весела песен,
а весели песни се пеят с мерак!
Мелодия – тежка, но текстът е лесен –
в процеса учебен не вземай ортак! ...
Свят отровен
Като юмрук
сърцето се е свило!...
И удря по
килийната врата... ...
Обичам да обичам...
Обичам да обичам есента,
докато пристъпвам в златните листа,
докато очите ми жадуват таз позната,
безценна, родна, царствена позлата... ...
Катарзис
объркало посоката и вятъра,
разби се на земята съкрушено,
без вяра, осъзнало си вината...
Едно перце - отпуснато, безсилно, ...
Аждер
Чер аждер юзди опъва, цвили,
звън прозвънват сребърни дизгини;
бясна хала под седло се сили
себе си по пътя да задмине. ...
Вечер
във вечер непокорно тиха.
Тогава сърцето ти излиза
на разходка в необята.
Да погали вятъра, луната. ...
Вратата на душата
настана време да я проветря.
На вихъра пречистващ подарявам
надежди, болки, вярност и лъжа.
Спаси ме, вятърко, от всичко тленно, ...