Стихове и поезия от съвременни български автори
Една много тъжна любовна история...
Цял ден бесувал Северният Вятър,
но малко укротил се с вечерта
и в сняг и лед открай докрай полята
завил като с постеля за нощта... ...
Орисан свят
Не заключвай с тежки катинари.
Любовта ми, като бликнал ручей,
ще премине даже през дувари.
Потърси ме, нека ти се сбъдна. ...
Принцесата на вятъра и принцът на бурите
летях кат птиците в небето.
Като вятъра самотен аз, принцесата,
с теб раних в мен сърцето.
Принцеса на вятъра или само просякиня, ...
Намери ми
да не бяга от мен всеки път, щом самотен замръкна,
за да скита сама през баири - по друми и пътища,
и щом стигне до изгрева огън от съ̀лзи да стъкне.
Намери ми сърце, дето иска само да остане ...
Миниатюри
Твоят дом е сърцето ми.
Остани!
Ще те топлят ръцете ми.
Остани! ...
Мрънкащото човече
и целият му ден така отива,
мърмори кисело то чак до стъмване
... и вижда всичко във нюанси сиви.
Не е доволно то от времето, ...
Нежно ласо
и увисна в прегръдката до мен,
тялото ми сладко се отпусна
и запламтя като пролетен ден.
От градината ми райска на сърцето ...
Лунни еднорози
Ако луната може да се сипне
в златни трици и трохи сребро
у шепите на някой скитник –
какво ли би помислил той? ...
Така е, като знаеш чужди езици...
Късна нощ. В семейното легло
лежат си двама. Марчето и Пешо.
Той просто инженер, тя – филолог
в английската гимназия. Не щеш ли ...
Ти и аз
с Коста Цонев -
бяхте ти и той.
Нявга не говореше много,
говореха твойте ръце. ...
* * *
ще те посрещна с топъл хляб и сол.
Ще те омая с благи думи.
И ще ти говоря за безсмъртие!...
Видение
Защо съм тук, на този бряг напукан,
край който Дунав влачи сив гръбнак?
Защо пристигам всяка вечер тука,
сбогувам се и се завръщам пак? ...
Без дъх
да дишам
не мога,
всяко дихание
причинява ми ...
Към вечността
денят ми светъл приглуши в тъма.
Уби живота в мене, блед и крехък,
погуби личността, преди тя сама...
Излъгани надежди все раздаваш ...
хайку
окапват листи
есен търгува вечност
със старо злато
***** ...
Мъжете, които...
подреждам усърдно във радостен пъзел.
Във чувства възкръснали с тъга коленича –
безстрашно ги връзвам на Гордиев възел.
Как искам да взема от всеки по нещо - ...
Красавицата и Звяра
... на всички Жени, които са ме
обичали: с Любов...
Аз
...Във дън горите тилилейски ...
Ра(п)с(оди)изъм
нотите на нощта се лутат
между първия и петия час
на трамвайните линии
електромагнитни полета ...
Посоки
и вятър ми даряваше безкрая.
Вървях през брод от клетви и лъжи,
с надежда, теб единствен да позная.
Но погледи, жестоки като мъст, ...
Своя път ти споделих
дарих ти нежност възпламенена.
Сърцето теб определи
ти да бъдеш моята вселена.
Тръгнах някога след теб, ...
Интернетът - Вавиланска кула или Ноев ковчег?
толкова многодумия -
сякаш отново градим
Вавилонската кула?...
Претъпкани са ...