Стихове и поезия от съвременни български автори
На нашето място
Там на нашето място -
със вкусните гъби
и любимата сервитьорка,
бяхме много щастливи ...
Нужда от думи
Не ги подбирам – и ми е все едно.
Искам да поведат смешно - безумно,
абсурдно – веселото си хоро.
Да се кривят, да скачат и ръкомахат, ...
Аз не знам как
да продължа
сама
напред.
Не бих могла ...
Относително
сред мрачните дъбрави на душата си,
която уж познавал си до вчера.
Ще си преборил същото до някъде...
Не подир твойта тленна смелост, ...
Спомени
за отминалите сладки дни,
Животът е прекрасен, осъзнавам,
и не заслужава той сълзи.
Аз искам бясно да живея, ...
Не знаех
не знаех, че в душата ми се крие,
че чака знак и търси във нощта
едно сърце самотно да открие.
Да види себе си и в другите очи, ...
На моите съученици
В едно селце крайморско
сме родени.
Под арката на дъхави липи
израснахме с приятели любими ...
Пустата къща...
но нещо липсваше.
Къщата беше празна и тиха,
както никога...
В камината вместо пламък ...
Ти
Ти не виждаш сълзите ми, зная,
не усещаш и болката в мен!
Сам седя в опустялата стая
с тишината и в днешния ден. ...
Напред!
е всеки плужек, всеки скот
и всеки мракобесник...
Минорни песни за едно падение –
мажорни - за един възход. ...
Когато ми е тъжно
и няма с кой да споделя,
си лягам във леглото
и се опитвам да заспя.
В ръцете на сън вълшебен ...
На чаша бърбън
Стига се сърди, зная, от век не съм стъпвала в храм.
Имам грях да изкупвам – ще черпя по чашчица бърбън,
ти конско тегли ми, аз ще те питам каквото не знам.
Кажи ми, може ли жив да се върне от земния пъкъл, ...
Измислила съм...
Но не беше.
Ти беше невъздържан, див, пиян.
Пиян от първото ни вино.
Ти беше много, много жаден. ...
Към дъщеря ми
Жена си вече дъще ти,
жена на тридесет и три,
моя слънчева отмяна,
моя радост, мъка и сълзи! ...
Не губя цвят
Не губя цвят, умирам във прозрачното.
Не чезна, няма как, не съществувам.
Блуждая там далече в непонятното
и с бурите в очите се сбогувам. ...