Стихове и поезия от съвременни български автори
Бряг от Обич, който те жадува...
За теб ще бъда Утро - с устни влюбени, мечтани...
Бъди Море, което лудострастно ме вълнува! -
За теб ще бъда Бряг от Обич, който те жадува...
Бъди любима Птица, във душата ми запяла! - ...
Любовта няма край
Само начало
светло и истинско,
и живот-
с надежда, ...
Потърси ме
дали ще ме намериш, дали ще съм там.
Превърни в светлина всичкия мрак,
но не би го направил, аз знам.
Потърси ме сред лъчите на слънцето, ...
Да видя
Целуни ме
за да видя светлина
Не говори
Целуни ме ...
Интериорът на душата
Затрупват ни със белите си преспи,
превръщат се в настръхнали лавини,
готови да се сринат като в бездна!
Екстериорно всички сме подвластни ...
Сподели ми
Зад завесата са скрити тайни.
Разкажи ги с думи най-случайни.
Научи ме как да те обичам.
Допусни ме. Кожа върху кожа. ...
Знак
Не ми изпрати нито шепот,
любовна птица по небето,
милувка полъхна да ми е леко!
Разплитах сплетените мисли, ...
Ничия
от неизплакани сълзи
и натежава камъкът в гърдите,
щом другата прегърнеш ти.
И залъкa едва преглъщам, ...
Благовещенско стихотворение
Преди,
когато тази вяра бе заразна -
жена да е от "Свети дух" непразна,
навсякъде бе пълно със дечица - ...
Блага вест
Отново нацъфтели
са плодните дръвчета,
отново в тръпен унес
притихва и небето... ...
Три реки
бях решила, че мога сама да си бъда сайбия...
Тази, първата, носеше спомен от жаркото лято
(беше с цвят на звезди, на прибой и на морска стихия).
После бликна река, дето носи надежди по мръкнало – ...
Бижу
от устрем чужд по мойте направления,
от чужди бури в тихите ми пристани,
от всякакви непожелани мнения.
И си направих път. Сред суматохата ...
Говорете с дъжда
Ще разпени тълпата разбунена
хиподрумната яростна стръв,
но в последния кръг пред трибуните
кой ще стигне до финиша пръв? ...
Вик на отчаянието
Разделят ни ежби
и дребни вражди...
Не са безметежни
и нашите дни!... ...
Слънчева пътека
Една безкрайна слънчева пътека
върви пред мен като вълна.
А аз с походка тиха, лека
поисках да я хвана за ръка. ...
Отец Матей преображенски- Миткалото
Вятър- куче побесняло...Студ- пращят дърво и камък...
Откога е затъмняло нийде не проблясва пламък...
В Нощ безкрайна, безначална, ледена и безпросветна
първо Огън стародавно, литургията е сетне... ...
Другият
някога моите очи,
щом тебе срещнех,
о, как горях...
Спомен - замълчи! ...
Колко още?
И колко още пъти ще бъда аз газена?
Колко още хора ще ме предадат?...
И колко пъти ще ми забият ножа във гърба?
Животът колко още изпитания ще ми възложи? ...