Стихове и поезия от съвременни български автори
Моята истина - това е Истината!
(История за един заблуден човек)
Четох, учих,
доста аз се просветлих
и накрая мъчничко скалъпих ...
За себе си
И грешките си не отричам.
Но когато съм права - съм права!
Нали съм си мъжко момиче.
Държа си на думата винаги. ...
Искам на курс
И поиска нахално да отидеш на курс.
Ти върви, а пък аз ще потегля за двама -
А дори и за трима във различен ракурс!
Може би съм глупак, може би съм наивен, ...
Реплика
Небето -
едноока амеба,
шизоидно опъната;
море едрогърдо - ...
В ритъма на вълните
Замечтан, магнетичен
тоя ритъм напевен
на вълните обичам:
ту затихващ, ту гневен... ...
Какво като...
като в ума си си много далече...
За теб аз съм най-тежкото бреме,
любовта ни спомен е вече...
Какво като мене докосваш, ...
В една вълшебна звездна нощ
нощ прекрасна, обсипана в светлини.
Момент, в който бях с теб щастлива,
момент на сладост и безброй мечти.
В тази звездна нощ вълшебна ...
Аз мога да обичам така
без да знаеш даже, че обичам.
Пак обичам без да позволя
да ме променяш, без да се вричам.
Да, обичам - тъй, както си знам, ...
Безсилна
безсилна пред отровните мъгли -
безсилна съм и го признавам,
но кажа ли си: "Не е краят!" - продължавам!
Безсилна пред дъжда, ...
***
и да отидеш ти.
Ще дишам със сърцето ти
ще гледам през твоите очи.
Ще бъда във деня ти ...
Дива
че е трудно мен да ме обичаш?
Трябва да си много силен мъж,
тръгнеш ли с любов да ми се вричаш…
В моя свят покоя не търси, ...
Кръчма "Старият свят"
В очите на големия ни глад
се крие образът на хляба.
С метафора ли трябва да спася
сълзата на човек ограбен? ...
Пошегували се
На интервю за работа накрая
управителят пита кандидата
за общ работник: „А каква заплата
очаквате от нас?” „Ами… не зная… ...
Неземно някак
Неземно някак, като на... любов.
Безброй сапунени мехурчета,
с всичките нюанси на дъгата,
мъждукат в мен. ...
Младите птици
Сега, когато птиците политат,
събрали висота в зениците,
къде отиват те сега не питат
и нямат страхове от жрици. ...
На финала
На светлата памет на проф. Славчо Иванов
Всеки път свършва някога някъде.
Всеки!
И когато пристигне, до край извървял ...
Избор
Във полирана чаша, приятелю стари,
аромата след дъжд от дъгата отлей.
Закрепи го със ехо на тъжни китари
и усмивки със радост във кръг разпилей. ...
Пусто очакване
Говориш, но не те усещам.
Остава само споменът за
едно мъртво присъствие,
убито от страха ти ...
Подари ми
на светулката магнетичния чар;
обещай ми синя безбрежност,
бъди за мен морският фар.
Покори ме със обич красива - ...
Не се обръщам назад
Не се обръщам назад във времето
да търся мисъл отминала
за нещо отдавна изгубено,
което само в съня ми се връща. ...