Стихове и поезия от съвременни български автори
Нощ в Змейово
От теб ли Змеят-Горянин отвлече
най-лична мома загорска?
Гиздава Яна отнесе далече
нейде в усоите горски. ...
Белокаменна чешма
отбих от пътя си, на сянка седнах,
поспрях до стара, белокаменна чешма,
във бистрата ù струя се загледах...
Заслушах се в песента на чешмата ...
Тя - Любовта
В ясен, слънчев ден
и под нежната Луна -
всеки да е запленен
от омаята на Любовта…
В нощ като тази
Прегърни ме, преди да заспя. Кажи ми, че си тук.
В съня си ще забравя, че всъщност те няма.
Ще се усмихна щастлива. На Живота напук.
Преди да угасне усмивката кротка на мойта Луна, ...
Втора младост
Казват ми, че в двамата ми сина
младостта ми минала се връщала
като светло ехо през годините...
Може да е тъй! Но не е същото. ...
Бандитска държава!
те идеала са днес - в калната епоха,
в мизерията народа си клет оставиха,
те са си в рая, а пък ние - в суматоха!
Трупат пари и имоти, сякаш са вечни, ...
Когато годините посочат
Когато годините посочат пътя ми
и погледна посоката на времето отминало,
ще се спра, ще се обърна назад,
но пак ще тръгна, ...
Моя самота
Не искам все при мене да живееш.
По тесните пътеки на кръвта
да се провираш и да ми се смееш.
Не ти ли е омръзнало със мен ...
Мой ще бъдеш
под клепачите си съм събрала хиляди години мрак.
За сърцето си престорено съм в нощи светли все вървяла,
зад очите ми затворени океани са прелели.
Със стихиите съм идвала - ...
Алегория
подлежи на проверка от Кошмарния сън –
в стадий ,,гъсеница” крилата са още незрими.
Сиво е, снежно е, мъртво е;
няма небе, нито земя. ...
Под Кривата Круша
Летях цяла вечност на свойта метла
(Добре, че е кротка и още ме слуша!),
но вместо да стигна до нови слънца,
(Не знам как!?) паркирах под Кривата Круша. ...
На думи ме обичай
Веднъж на ден „обичам те” ми стига.
Вземи сърцето ми, макар и прашно,
любов най-искрена от него блика.
Мрази ме мъничко. Не се страхувам. ...
Под туй бесило
презрял живот, за свята свобода.
Каква ли трябва да е тази страшна сила,
дарила ни най-светлата следа?
Отново там България изгрява, ...
Благослов за Любовта...
Аз често питам се: Какво е
тя?.. Любовта... Дали е вик
един в Безкрайността разтворен,
или: Безкрайност само в миг?.. ...
Будна нощ
по мен, за да останеш дълго буден.
И щом отпиеш с чаша във ръка,
пак в две очи светът ти да е влюбен…
Отпий ме. Аз отдавна прекипях, ...
Снежност
Обичам гледайки в небето
да чувствам как вали снега,
целувайки ме по лицето
с прохладни устни от вода. ...
Тук и сега
пиесата отдавна свърши,
минало и бъдеще се сливат
във едно безвременно сега.
Ти си тука - вечно настояще, ...
На Андреа
В децата на децата си живеем...
Не пораствай, миличка, недей!
Остани си малката принцеса.
В моя свят със сбъркани идеи ...
Красавица~*
Направи я на прах
А после върза дланите ми
С огнено въже от думи
В захватка нежна спъна моята нога... ...