СМЪРТ В РАВНИНАТА
Единственото по-лошо от това да живееш сам
на върха на най-високата планина
със екипаж от замръзнали роботи алпинисти
или без презервативи в подводница на морското дъно ...
Завивам се със собствената воля,
а ти се давиш с трепета в гласа ти.
Опитваш се да си герой във роля,
в която водещ е страхът ти.
Изгубвам се, но блудна не оставам. ...
Като цигарата съм - лесно запалима,
димя и тлея, докато съм в теб.
Но дърпаш ли ме бързо, си отивам.
Остава само пепелта отпред.
Ако пък често прекаляваш ...
За последен път сълзи в очите ми блестят.
За последен път лъжи в ушите ми кънтят.
За последен път доверявам ти се,
за последен път прекланям ти се.
За последен път обичам те, ...
Ако дъхът ми спре бъзмълвен,
докато "Сбогом" изговаряш ти...
ще извикам: "Слънце, я се събуди,
прегърни ме, целуни ме и се усмихни!"
Уви, ти не чуваш моя глас... ...
Харесва ти да си играеш с чувства
и нараняваш, без да се замислиш.
Признавам, всъщност правиш го изкусно,
щом може после толкова да липсваш...
И може би зад маската сценична ...
На столче трикрако, приседнал на буната с каменен гръб,
ти риба ловиш, нижейки червеи с пръсти умело
и дъх затаил, хванал пръта, прехапал език,
се състезаваш за първи, хващайки куките смело.
Аз седя отстрани, тихо свила устни, със длани на бузите ...
Думите се изливат като топъл дъжд
дъжд любовен, нежен, дори пламенен..
Искам лицето ти да докосна поне веднъж,
но копнежа в мен със страх е заменен..
Ако моите думи те уплашат ...
Остават думи да тежат като вселени,
обесено пространство да дели.
И ново, настаненото безвремие,
в безтебието почва да боли.
Остава спомен, остър и пронизващ ...
Ти си нещо, което не знам дали се е случило,
топъл есенен дъжд, който в мен е валял,
шепа кестени в десния джоб, тиха музика,
всеки в жълто усмихнат пред мен светофар...
Всяка улица в сиво и всичките черни чадъри, ...
Къде си ти, кога ще бъда с тебе
и кой е пътят ни, постлан с мечти?
Животът вечно ни разделя
и ний вървим, но все сами...
Когато сутрин се събудя, те търся, ...
Защо те нямаше толкова дълго време?" - попитал Питър Пан. "Ти никога не ми даде причина да се върна. Винаги бях там, когато имаше нужда от мен, но никога не показа колко важна съм за теб. Сега е различно. Ние сме различни. Но аз все още се усмихвам." - отвърнала Тинкърбел. "Защо?" "Просто защото... ...
(Тук се опитах да облека в рими един популярен виц.
Дали се е получило - надявам се да разбера от вас.)
Елитна фирма търси секретарка,
прави кастинг с условия не малко -
езици западни да знае, ...
Почука на вратата ми ти безпощадно
и макар да не отворих, продължи
да ме преследваш кръвожадно.
Искаш спокойствието да ми отнемеш
и усмивката ми безвъзвратно ти да вземеш. ...
Мътни води, дъждовна Есен,
капещи мечти и заглъхваща песен,
поглед, замечтан към простора отвъден,
мисли и блянове за повея бъден.
Кристални сълзи, смесени с дъжда, ...
Дръж ме, когато се разпадам
и когато небето е мълчаливо,
дръж ме, дръж ме, когато пропадам
и когато Господ е глух за молитви.
Дръж ме, пази ме, когато е тъмно ...
Луната грее в тез самотни нощи,
в които те обичам и те чакам още.
Луната осветява моята постеля,
в която се въртя и път не мога да намеря!
Вечерница студено отгоре гордо гледа, ...