"Д.Н.К."
Със сляп замах прогонваш чувствата си,
изрязваш миналото - както мазохист плътта
и сам превръщаш се във враг на себе си,
и мислиш си, че от играта ще излезеш чист, ...
Химията никак лесно се не учи,
но знай, щом работата се закучи,
хващай книгата и почвай да четеш,
ръкавите запретвай, за да разбереш.
Но ако не става тъй, отръки, недей тъжи, ...
На пръсти, тихо влязох в твоя дом,
почти като усещане за пролет…
Приличах на крадец, проникнал с взлом,
готов със тишината да говори.
Вървях между страстта и лудостта, ...
Отново съм будна, а вече е ден...
Но може би ти ме сънуваш.
И знам, че напред продължаваш без мен
и споменът нищо не струва.
Но може би в този безмилостен сън ...
Не се завързах - луд за връзване - за пръстен.
Духът ми в клетка и калъп не се побира.
Във друго време съм се раждал и некръстен,
не се научих да се кланям на кумири.
Не се закичих елегантно с чужда слава. ...
Не ме привличат кухи пирамиди,
под чийто връх стотици да се питат
дали под този камък незавиден
се крие всъщност древна Нефертити.
На кръговете – символ на безкрайност – ...
Честен ли е тоз живот,
кат постоянно лее тежкий си хомот.
С какво заслужихме всички тия мъки и страдания,
къде сгрешихме толкоз много, че удря ни тъй силно и праща ни в тягостни ридания?
Пукна пролет, и вместо нов живот да потече, ...
Липса на надежда
Животът ми изцяло пълен е с тревога,
защо ли ми се случва това, за бога?
На таз трудна земя съм скитник ази,
всеки ме с крака силно погази. ...
Нали съм малоумен, ума ми не побира
как се пренесе Троя у сайта на баира.
По бойните полета насочват се мортири
и на език книжовен се вдигат яко гири.
Писатели, поети косите си “фризират”, ...
Всеки да си сърба надробеното.
Всеки да си ляга на постланото.
Сам си те налях във вените
и си пожелах да си ми рана.
Сам се хвърлих аз във този огън. ...
Невидим и нечакан се промъква мракът -
за самотата някъде протяжно пее...
В мен стъклени реки надежди чакат...
но с Нищото навярно ще се слеят.
Невидим и нечакан е страхът прозрачен – ...
Сенки от миналото нахлуват в мислите като неканен гост.
Изгряват като най-далечните и тъмни звезди на небето,
носейки със себе си призраци от миналото.
Призраци бледни и мрачни, които разтърсват душата.
Сенки от миналото изплуват като непознати създания от морето. ...
Здравейте, приятели добри!
С пролетно настроение се заредете,
та зимата да прогоним надалече.
Сърцата с положителна енергия заредете
и душите си пречистете, ...
Разтварям се във въздуха вечерен.
Вятърът навсякъде ме разпилява.
Във всяка капчица намерен,
дъждът от мене завалява.
Листата със наслада ме изпиват. ...