Стихове и поезия от съвременни български автори
"Стопанката замина за Германия"
Атанас Далчев
Стоеше надпис
на вратата ú:
" Стопанката замина за Германия"... ...
* * * Що е тя, Любовта* * *
веднъж ни пречупи до земята,
друг път като слънце жарко озарява,
ту силни ни прави,
ту отслабва ни и гневи - ...
Моят Декември
но през декември във мене вали.
Навън светът се усмихва,
а в душата ми капят сълзи.
Моят декември е мрачен, ...
Едно време
Всеки път щом затвори очи, миналото се завръща и боли.
Всеки път спомени още толкова живи, тя чува сърцето й да крещи..:
Музиката около нас, сякаш природата пее,
музиката е нежна, ръцете вплитат се в свещен звън. ...
Отвъд
мойто минало... не може ли да бъде бъдеще? Не, че съм така значима...
ти ми даваш сила да мечтая.
Отвъд значимото,
във непонятното, ...
Крайпътни ханове
но често там изплаквам си душата:
доброто и случайните си грешки...
Че тежко е да носиш сам вината.
И в полумрака на блуждаещ огън ...
Измълчи ме
Този дъжд от целувки с аромата на мъж,
грях разлива по твоето тяло.
Търсещ, искащ, очакващ, не веднъж, не веднъж,
той започваше пак отначало. ...
Пиша, само когато съм влюбен
а сега не съм.
Знам, че съм буден,
това не е сън.
Знам, че съм сам ...
Сиромахово лято
Сиромахово лято брои на листата фенерите,
като стар гуляйджия, скрил в шепа последен петак.
Всяка слънчева капка познава страха от премереност
и очаква на строгата есен безмълвния знак. ...
Моят град
Сив площад.
Хора все едни.
Малък свят,
на сплетни богат. ...
Лилаво
Завинаги ще гониш през пустинята
останките от счупеното щастие,
а вечер ще се взираш в необятното.
В лилавото на своето проклятие. ...
Докога...?
Не обвинявайте
в непристойност
тоз, който посмее
днес да каже, че ...
Белязана
да те обичам цял живот.
Да не срещна вече любовта
и да съм влюбена до гроб.
Да пея само тази жална песен: ...
Илюзия
Илюзията пак сама остана
да лекува света от безверие.
Любовта полудяла пристана
на разума. Без взаимно доверие. ...
Стара
като прилеп, увиснал във нищото,
пуша пак самота в наргиле
и изпивам до грам стогодишното.
Аз съм стара за мъж като теб, ...
Векът на Сатаната
болезнен е, щом липсва му посока!
Вървях по него млад и окрилен!
И днес вървя!... Но, укротен, потока
на времето – от изгрева към залез – ...
Съботни мисли на чаша кафе
дими следобедно
и стопля пак ръцете...
Днес аз ще преровя
спомените прашни ...
Човекът от пейката
внимателно трошейки хляб с ръцете...
Възбудени, те нещо му бърборят
и кацат по главата, коленете...
А той, замислен, търпеливо слуша ...