Стихове и поезия от съвременни български автори
Рани
В погледа ти този страх е сянка…
страхът да съм поредната ти рана
те кара да ме мразиш… Жалко!
Разши ги - всички мои рани, ...
Жена
за Дамянов пък мечта и мъст.
Една загадка вечно непозната,
разпъваща душите ни на кръст...
От чар и хубост сътворена, ...
... последната спирка на сламата... в лято...
Любовта е от Господ.
Хайде, нека е Свише.
Все е мокра до кости.
Все по-често въздиша. ...
Ще дойде ден...
в небесата слънчевият Ра.
И пак в пожари хоризонта
ще обгърне златокосата зора.
Ще възкръсне тъжната пустиня ...
Песничка за стрелочника
със моя Алехандро,
стрелочникът с бадемови очи
от гара Ню Орландо.
За миг изпуснах моя влак ...
Какво да направя – пораствам
Какво да направя – пораствам.
Оптимистка бях – реалистка станах.
Не вярвам да има мечта изживяна.
Животът обърква и наранява. ...
Неразбрана
Всичко свърши и мен вече не ме боли!
Слънцето изгряваше с твоя поглед и
залязваше с усмивката ти!
Не разбрах какво съм аз за теб – ...
Еклесиаст
В лоното
На мрака
Изконното
Бракът ...
Глухарче
причината да съм - наричам корен
(оставям го свободно да расте)
понякога го гледам с обич
(но в повечето пъти - не) ...
След бурята
с усмивка душите обгръща,
пришива ни бели крила
и в птици ни волни превръща.
Залепя в очите слънца, ...
Приятели
Нали уж бяхме верни приятели,
щяхме да си помагаме ние до гроб.
Но как станахте такива предатели
и на дружбата обърнахте гръб? ...
Портрет на душа
на Цветан Лалов
Трогната
надзъртам в твоя свят –
без лукавство и без напрежение – ...
* * *
Блян сънуван в мрачна нощ,
блян сънуван в слънчев ден
но не зная колко ощ'
ще живееш в мен. ...
Неопределено
във моите вени.
Сърцето ми лудо
забива щом те видя.
Да те целувам аз копнея, ...
Носталгия
Към мен отправи топъл, нежен поглед
с кадифените очи.
Твоите загадъчни очи,
излъчващи Божествени лъчи! ...
Горда съм
гроб е на далечен прародител.
Стъпвам ли по тебе,
земьо мила,
чувствам се като в света обител! ...