Стихове и поезия от съвременни български автори
Любов ли е
дали отново я желая!!!
Ще преодолеем ли
нещата, пред които се изправяме.
Затваряме се в себе си ...
Вино и любов
От далечни древни времена
виното е слънчев дар небесен.
Като млада тръпнеща жена
ни опива с аромат чудесен. ...
Утринна графика
полусъблечени полусенки -
раирано настроение
Безгрешният
Сънувах...
Че съм
най
Безгрешният! ...
Рекичка
В края на парка има горичка
с дървета големи.
Покрай тях малка рекичка
нашепва поеми. ...
Тя чака на ъгъла
Тя чака на ъгъла - бледа жена,
тя тайно избърсва сълзите,
не иска да видят, че точно сега
стаила е мъка в очите. ...
Хайку ІІІ
Синчец усмихнат
под слънчевата ласка.
Грее пролетта!
2. ...
Твоя
която някога Ти обичаше,
аз съм тази,
на която се вричаше!
Аз съм тази, ...
Феникс
Но вече не съм чиста.
Не съм изваяна от сълзи.
Горели, а после замръзнали.
Сега съм аз ... ...
Жътварят
Жътварят пристига да вземе душата ми,
косата нежно гали врата,
приплъзва се бавно по кожата ми,
а после внезапно бликва кръвта. ...
Заблуда
Докога ще гледаме безучастно?
Нали не е в нашия двор,
затваряме очи безопасно.
Това никога не ще се случи на нас. ...
Мъртви поля
По мъртви поля броди моята душа,
сред мъртви цветя аз ще я сгуша.
Дървото в предсмъртен час трепти то,
че не е зърнало от векове слънцето ...
Милост за крадеца на мисли
*Писано е преди време, но събитията напоследък го направиха отново актуално
Хареса мисълта ми и я пожела, видял, че тя е млада, силна и красива –
кобилка пърхаща, с разчорлена от пръстите на развигора златна грива.
Посегна с ласо да я уловиш, в тъмницата на своя мрачен лоб ...
Покосена от любов
да открия в дъното на своята душа
едно красиво, мъничко човече,
в ръце държащо нея, любовта.
Неизбежно бе с устни да попия ...
Какви сме?
Колко ли много са сълзите, дали ни сигурна цялост?
Колко ли много усмивки с тъга са утихвали безметежно?
Колко са много мотивите, казващи да говорим нежно?
Колко на силни се правим, а в душите ни пепел остана? ...