Стихове и поезия от съвременни български автори
В деня на Страшния съд
над прегорелите треви.
И спукало внезапно язва,
презряло слънцето кърви.
По земните открити вени ...
Среща с Хадес
че все съм жаден, без храна...
изминаха и няколко години,
откакто храни ме една жена!
Просяк аз за нейната милувка, ...
Без нас
ще светят ли без нас звезди
ще светят ли?
или светът се случва само
в човешките души?
Неверие
(по мотиви от Н. Й. Впцаров - „Вяра”)
Да, дишам.
Но съм безработна.
Е, все пак живея. ...
В мислите ми
а теб всъщност те няма...
Всеки ден аз мисля за теб,
а ти си далеч...
Всяка нощ аз те търся в леглото до мен, ...
Прошката
Със тази дума може би се прекалява,
а просто трябва ний да сме добри
и да можем да си кажем - прости, прости...
Прощавайки и пак, и пак, ...
Майко невинна
би ли понесла чуждо дете като свое?
Както Господ е кръстил теб –
всепрощаващ, безмълвен, покоен...
Както аз те посрещнах – пречистена в чужда утроба, ...
Ти Си
и луната на моята нощ.
Ти си щастието за мен
и смисълът на моя живот.
Ти си сбъднат сън и мечта. ...
Строфичен бонзай
Природата през май
на ступор чупи грима
и вишнята бонзай
премяна цветна взима. ...
Назад, към примата!
Мисли Ганчо и се чуди!
Накрая решава.
Твърде скъпо му излиза
да живей в държава. ...
Днес няма дъжд
Непредсказуемо небе!
Препускат чувствата ни боси
и трън в петата ги боде.
Стерилни, мислите ни чакат ...
Среднощна несъобразителност
уж почит за мъртвите
а тъпчем живите треви
ВИП
Централният ни комитет се е събрал -
с братския ни цигански квартал…
Събира усърдно каймака в чиния,
а той се оказва – мръсна помия… ...
Самотна църква
във църквата самотно се разхожда.
А Богородица от окадената стена
пространството с мълчание пробожда.
И плачат свèщите със восъчни очи, ...
Безцветни пеперуди по пътя ми
Преструват се че спят
Да ги препарирам ли или да ги стъпча
Както мен са ме тъпкали
Двайсет и осем години ...
Детска Мечта
на старите детски мечти?
Защо не спирам да бягам
от гласа, който казва ми "спри".
Детето в мен отдавна умря, ...
Ти си...
ангелът в моята душа си ти,
болката в моето сърце,
стрелата, пронизваща го на две.
Ти си моето небе красиво, ...
Може би
То беше навик, също като предварително известен
десерт след еднообразието на вечерята." Гюстав Флобер ("Мадам Бовари")
.............................
Моите устни по навик целуваш, ...