Стихове и поезия от съвременни български автори
Лунната жена
само миг сребриста тишина...
Мисълта се плъзга все нататък,
лъч изгубен в лунна светлина.
Като ручей в тихите подмоли ...
В мрежите на живота
в косите ти, цял водопад,
заглъхнали тежки въздишки,
нечути на празен площад.
Ситна мрежа от бръчки, ...
Странна
не може да е мостра за художник -
оттам подпъхнат, той оттук все бяга,
неразгадан и в делника си сложен…
Сърцето ми не се побира в джоба, ...
Виждате ли...
Виждате ли реалността?...
Съмнявам се във ваш'та правота,
какво е човекът...
един безумний тиранин, ...
Зеницата на Бог, Казанова, Дон Жуан и другите подобни изчезващи видове (сенрю)
в едно океан и небе
дели ги хоризонтът зеничен
Благодарска балада за Роси
На щраус пъстрото перо
и песните на Тино Роси,
и приказките на Перо,
и всички скъпи папироси ...
На С.
надникнах в очите сини,
сняг завалял е навярно
и няма да ни отмине.
И няма никога вече ...
...
Не мога да приема, че допуснах да си тръгнеш ти.
И как душата си отново да измамя,
че този път по-малко ще боли.
И взирам се във спомени, картини – ...
Може би
поглъщай всяка глътка въздух
с блаженство,
всяка секунда изживей напълно,
защото утрото може и да не дойде! ...
Четен брой цветя
старостта ще ни свие до кокал.
Отмалели врабчетата, от подмамено ято
ще пропуснем последния полет.
Като вчерашна грижа ще тежим на децата, ...
Отплата
страшно много е заета -
да се хвали непрестанно,
да се фука постоянно,
че дрехи нови от чужбина ...
Празна стая
празна стая
и Аз не пускам никого
в нея, зная!
Защо остави сърцето ми ...
В Деня за Прошка
Не знам как се случи.
Че не спрях да се опитвам да те спечеля,
докато не се получи.
Прости ми, че те наранявах! ...
Тесто от звезди
В мига се лутам необятен.
Вселена от мечти събирам.
Уж нищожен е моментът,
а всъщност е безкраен. ...
В съня ти
ще те навестя
и като хищница бавно
ще те доближа.
Наблюдавам те. ...
Понеделник
В еднакви рамки подреден
Когато се спускам надолу
По стълбите на тягостен ден
Съм самотно провлачен ...