Стихове и поезия от съвременни български автори
Земя на дедите ми
измъчвана, ограбвана, горена...
Ти всичко си, Родино, изтърпяла -
пред никого не падна на колене.
Нашественици много са мечтали - ...
Aз до Истинския заспивам
не е странен, отнесен мечтател,
ала само с две топли очи
стъква огън и грее душата ми.
Той красиви слова не шепти, ...
Реален живот
понякога губя, понякога печеля.
Истини откривам всеки ден и нощ,
но и лъжите се забиват като остър нож.
Несправедлив е този свят към нас, ...
Остави ме сама
Колко още ще ме мъчиш?
Вечер не ми позволяваш да заспя.
Изцяло си обсебил ума ми.
Колко нощи посветих ...
Мъката на хората
да я зазидам във дълбока пещера,
да я удавя във бездънни водоеми,
до сетната прашинка да я изгоря.
С вериги много тежки да я вържа, ...
Жребий
в зениците си да те приютя –
за миг дори не мога да изпусна
усмивката ти нежна в утринта.
Аз искам да жадувам твоя поглед, ...
Аз искам да те питам...
Ти търсил ли си някога насън
човек, когото дълго си очаквал
да се завърне?
Очаквал дни, отлитнали в години ...
Без рима
деля сълзата си и сричам Бога.
Издишам спомените на сърцето
и дъх по дъх надига се тревога
дали такава рима е възможна, ...