Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

По истински случай

Сто часа тез сирени
не бяха спрени!
И цапна ме прозрение:
туй зло творение
с бутон се контролира; ...

LeChevalier

Поезия » Хумористична

1.3K 17

Първото ми име е Жена

Вечер късно се прибираш
и към мен ръце си пускаш.
Искаш нещо да ти дам!
Чакай,
я ела насам, ...

svetleto007

Поезия » Любовна

986

Магистратка – из цикъла "Малка средновековна пластика"

Кажи ми, магистратке,
кажи ми как се случи
парите на завода
чрез тебе да засмуче
ламята шестоглава ...

mariankrystev

Поезия » Хумористична

763 3

За лунните цикли…

Окръгли се една луна такава,
търкулна се по свитото ми гърло,
просветна през ребрата вироглаво
и на сърцето крайчеца нащърби.
Изтръска всички вяли молекули, ...

rozita-p

Поезия » Друга

1.3K 30

Розата на малкия принц

Звездният принц си,
отново сънуваш
малка принцеса
под стъклен капак,
листо по листо ...

smile1

Поезия » Любовна

1.9K 10

Спомен от детството

Споменът от детството ме връща,
в онази наша стара къща,
където събирахме се много хора,
на веселата маса,
там на двора. ...

velinanikolaeva

Поезия » Друга

1.2K 2

Лудост ли е?

Лудост е, че може да обича,
да нарежда влюбени слова.
Клетвено в живота да се врича,
да дарява с цвете любовта.
Да разгаря факлата от страсти, ...

tanq_mezeva

Поезия

2.1K 4 28

Морско дъно

Душата ми е морска раковина,
ела да чуеш в моя свят морето.
Вълните нежни, друг път силна буря,
във мен ще се разбиват с теб солено.
Ръцете ти, докоснали ме смело, ...

airiskra

Поезия » Любовна

2K 9

Вкусът на страха...

Отровата ти ме изгаря като въглен...
Отровата ти настъпва във всяка жила по тялото ми...
Отровата ти ме кара да крещя името ти до забрава...

Златито

Поезия » Любовна

983

Време да се промениш

Пренареждаш своите приоритети,
все едно сменяш тапети.
Мениш своето мнение, все едно
ти е първо впечатление.
Сменяш женското внимание, ...

elencheto88

Поезия » Хумористична

1.2K 2

Някъде, някой...

Някъде, някой...
Пред алчното его, в суетно охолство,
онази любов - към човека - се гъне.
До гуша сме вече в измамно доволство,
а някъде, някой в мизерия тъне! ...

tsofa

Поезия » Философска

1K 9

Остани!

Макар да идваш и да си отиваш
и в моите очи тихо да вали,
"Звездичке моя" аз ще те наричам
и пак без глас ще викам "ОСТАНИ!"
Остани - очите твои да целувам, ...

MIO

Поезия » Любовна

1.1K 1

Пропусната гара

Не се разделяме... завързани в мълчания,
и онемяват разстоянията помежду ни
с пропуснатите наши случвания
в очите влюбени от чакането гари.
Два полюса със теб сме станали. ...

Djein_Ear

Поезия » Любовна

1.2K 10

Изгубена

Студена лятна нощ...
Очите ми не се затварят...
бавно по страните стичат се сълзи
и душата ми изгарят.
Не мога да намеря път, ...

Luna13

Поезия » Любовна

882 6

Късно

Снощи с усмивка разказвах
нашите мигове светли.
Че хоризонтът е срязан
после, внезапно, усетих.
Въздухът,с който те вдишвах ...

YannaKaloyanova

Поезия » Любовна

1.6K 21

Какво време дойде

Да си срамежлив е срамно,
да си горделив е важно!
Да гледаш отвисоко,
да плюеш напосоки!
Да си скромен и свенлив! ...

efina

Поезия

1.2K

Не искам да съм...

Не искам да съм бряст изсъхнал,
изгубил свежия си цвят,
а розов храст, на воля цъфнал,
с уханен, нежен аромат!
Край мене влюбени да се прегръщат, ...

angelbard

Поезия » Философска

737 7

Моля се

На Ангел
Залезът до тебе да ме приспива!
Зората до тебе да ме събужда!
Само тогава ще бъда щастлива.
Само от това имам нужда. ...

evgeniagenka

Поезия » Любовна

819 1

Просветление

Просветление
Не пали свещта
от двата края,
тя така
ще догори без време. ...

alkaltchev

Поезия » Философска

1.1K 10

Езикът

Езикът ни – щедрият дар от съдбата –
е най-съвършената поща за мисли:
пренася история, мъдрост богата
и слово, и песен, и чувства лъчисти.
Един милиарден език с еманация, ...

niton

Поезия » Друга

1.3K 6

Ще стигнем

Ще стигнем до Върха, а там какво ли има?
Навярно хладна, безпределна самота...
В талазите ù щом се потопиме,
ще ни напусне всяка суета.
Навярно на Върха надеждите ни чакат, ...

laramaylin

Поезия » Друга

602 1

Като магия

Докосвай ме, не искам да мечтая.
Докосвай ме, със устни ме гори
и в малката ни, тиха стая,
дъжд да пада от искри.
В жарава да гори земята, ...

leididi

Поезия

903

Вино от любов ще ни опива

Ще те скрия от хорската злоба,
ти, която в сън си родена
и проплакала в късна доба,
ще бъдеш от злото пощадена.
Там далече, където няма мрак ...

oktalz

Поезия » Любовна

1.5K 1

Време да обичаш

Преди последния гонг на Живота
рундът ще свърши с броене до десет.
От последната, пак до първата нота,
дните Ти ще летят като песен.
Безпомощен, отстрани ще надничаш, ...

muhaninja

Поезия » Друга

1.6K 10

По протежение на крака ми

По протежение на крака ми
иде да отгледам
цяло малко дете
да се спънем двамина
да станем на прах ...

Addien

Поезия » Любовна

1.2K 1

Автопародия

Автопародия
(предизвикано от Славимир Генчев)
Веднъж, по Пътя, смирена Щастието срещнах...
но спънах се в торбичка с леща.
Зърната пръснати започнах да събирам - ...

Аквалия

Поезия » Философска

1.2K 2

Без красота

Навярно няма смисъл
животът без любов.
Самотна, но красива
е облачната нощ.
Защо така се случва - ...

Razkolnikova

Поезия » Гражданска

953

Два коня ме чакат

ZEMEDELEC

Поезия » Философска

860 5

Запомни ме такава

Запомни ме такава -
непокорна,
устремена и дива -
амазонка...
Запомни ме такава - ...

anabet

Поезия » Друга

984

Блясък във въздуха

Погледнах нагоре към звездите,
а блясък те ми редят.
Гледам небе, изпито от мечтите,
и сълзите с щастие текат.
Чувствам тъга, ала непозната, ...

Imagination94

Поезия

562

Чувства(м)

Първична, лирична, различна (дали?),
без болка съм
шепи от прах.
И бягам от себе си, бягам от всичко,
(душата си в проза ...

take_me_away

Поезия

1.3K 7

***

“Да се отдалечим, защото всяка
прегръдка между бездни ражда мрак.”
Д. Тонев
Не сме съвсем на "ти" със теб. Не сме
един до друг, макар да си го мислим. ...

lips_of_angels

Поезия

1.8K 17

Нова

Зад ангелско крило
усмивка скрива,
звезда в душата ù
заспива
и песен, ...

koral

Поезия » Друга

594

Мечта

Навън е тъмно, дъждът вали,
вятърът лъкатуши старите върби.
Капки дъжд се стичат,
шумят листата, ечи градът.
Една жена сред четири стени стои ...

mimsssanka

Поезия » Любовна

667 3

Вятърничаво

Шепотът на Вятъра -
Безпътник,
дето се върти
наоколо
в косите ти, ...

kalin8

Поезия » Любовна

767 3

СПОМЕН

Мое родно село, с уличката съща,
дето все ме води в бащината къща!
Там невинно детство
с трепет ме прегръща,
волнокрила младост в спомени се връща... ...

slava82

Поезия » Любовна

806 2

Надеждата са ми звездите

Всичко, което давам,
всичко, за да намеря любовта си,
недостатъчно, а аз сякаш пропадам,
отчаянието е близо, то е по петите ми.
Как да я достигна - като не мога да я видя? ...

forsaken93

Поезия » Любовна

1K

Извайвай ме

Извайвай ме
Извайвай ме от въздух и мъгла!
Нежност в душата си поглъщай!
Не ме оставяй пак във самота!
Целувай ме и нежно ме прегращай! ...

diad011

Поезия » Друга

639 1

Посттравматично и скучно

Гордостта си пребори ли, скъпи,
или още подреждаш косите ù златни?
По ръба на сърцето си още ли тихо пристъпваш
и боиш се до смърт - да не паднеш в "блатото"?
Ревността си пропъди ли вече, любими, ...

danda

Поезия » Друга

745 3

Вечер

ВЕЧЕР
(пътепис)
Отдавна чакам.
Спирката е празна.
Хвърчат колите покрай мен... ...

elan

Поезия

1.1K 2

Стихове и поезия от съвременни български автори

По истински случай

Първото ми име е Жена

Магистратка – из цикъла "Малка средновековна пластика"

За лунните цикли…

Розата на малкия принц

Спомен от детството

Лудост ли е?

Морско дъно

Вкусът на страха...

Време да се промениш

Някъде, някой...

Остани!

Пропусната гара

Изгубена

Късно

Какво време дойде

Не искам да съм...

Моля се

Просветление

Езикът

Ще стигнем

Като магия

Вино от любов ще ни опива

Време да обичаш

По протежение на крака ми

Автопародия

Без красота

Два коня ме чакат

Запомни ме такава

Блясък във въздуха

Чувства(м)

***

Нова

Мечта

Вятърничаво

СПОМЕН

Надеждата са ми звездите

Извайвай ме

Посттравматично и скучно

Вечер

Опашка