Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Неугаснали надежди

Неугаснали надежди
Кажи, кажи, сърце мое, ти кажи,
защо толкова боли?
Липсваш ми, знаеш, нали?
Болката непоносима е, нали? ...

anniityyy96

Поезия » Любовна

1.1K 6

Усмивки

Усмивки - лъч надежда ме огрява,
когато ти ми се усмихнеш.
Слънцето изгрява -
с лъчи от нежност гали моята душа.
Очите - в погледа копнежи ...

Mardinia

Поезия » Друга

1.2K 2

Дива луна

Дива луна
със облаци
в плащ се загръща...
Дива музика
диво стене ...

finaltouch

Поезия » Друга

1.1K 10

Без значение

Да ви обяснявам нямам намерение.
Без думи изгарят някои неща
и нямат нужда от одобрение
или да ги видел бил светът.
Не, няма да ви кажа как се казва, ...

Rois

Поезия

838 1

Момент, любов

Любов ли си, тъга ли си - какво?
Намерих те сред светските несгоди.
За обич или просто самота…
сърцето ти, мечтателю, се бори?
Не спирай да ме гледаш и за миг, ...

beb4o123

Поезия » Любовна

1.2K

В сълзата на капчука

Тръгвам вече -
времето минава,
ветрове в косите ми дъхтят.
Не, не питам колко ми остава,
нито в колко мигове живях, ...

LYCKI

Поезия » Друга

731 10

Малка черна рокля

Малка черна рокля,
тежкият парфюм -
устните си мокря
и шептя наум;
пусната косата, ...

vixi

Поезия » Еротична

3K 6

Приказка

Тук ни лодка е нагазвала тази вода,
ни птица е долитала жаждата да утоли.
Мракът заплашил и последните свежи лъчи;
отгоре се застлали дебело, уморени листа.
Застоявала с времето още водата, ...

Stotio

Поезия » Философска

1K

За трохите

В миг изгубих посока и път,
щом вратата след теб се затвори.
Спусна щорите, скри се светът,
онемял потъмнява просторът.
И без време снежинки валят – ...

voda

Поезия » Любовна

2.1K 1 44

Чужда

Чужда
Обещах си вече да не плача,
колкото и да боли...
Обещах си вече да не ти показвам слабост,
колкото и да горчи... ...

seet

Поезия » Любовна

1.3K

Спомените...

Спомените...
Отново е вечер! Чудя се къде ли си сега?
Какво ли остана в теб и в сърцето ти от мен?
Какво ми остана след теб...?
След този кратък период, в който бяхме заедно? ...

sokol4eto90

Поезия » Любовна

1.6K 1

Не искам това...

Приятели искаш да бъдем,
приятели с нежни сърца.
Приятелство знаеш, че няма
между влюбени мъж и жена.
Приятелството тук ще загине, ...

lubov90

Поезия » Любовна

1.1K 2

Да вярваш...

Да вярваш е да знаеш, че всеки ден е ново начало.
Трябва да вярваме, че чудеса се случват и мечтите наистина се сбъдват.
Да вярваш e да можеш да видиш ангелите, които танцуват сред облаците.
Да се запознаеш с чудото на един звезден прах в небето.
Да вярваш е да намериш сили и смелостта, която се нам ...

martines1

Поезия » Друга

969 4

България - нашата родина

България - нашата обична, родна страна,
България - на всички ни майка е тя!
Нейните хладни, красиви гори
и високи, чудни планини
правят я незаменима - ...

slaveya98

Поезия » Друга

977 1

Сивият замък

В цитаделата на крепостта
Облечен в пълнолуние
Издига черно-сив ръка
Нагоре замъкът - безмълвие
От амбразурите за враг ...

concertino

Поезия » Пейзажна

2K 4

Самодива във теб се е влюбила...

Ще те чакам, дори и след седем лета,
да замръкнеш във тъмни усои,
а гората - сестрицата моя добра,
да обърка пътеките твои.
Ще се луташ уплашен, така не видял ...

Mariq_Vergova

Поезия » Друга

5.6K 7 20

Куршум за моята любима

Розовата панделка и полъха студен,
питат ме отново те
за моята любов и за куршума,
засъхнал в кухото сърце
на една "Ледена кралица" ...

prividenie95

Поезия » Любовна

1K

Художникът си ти!

Може да ме имаш цялата - целувките и ласките...
Можеш да ме ползваш цялата - сълзите ми и страстите...
Ала дали сърцето ми ти вярва вече,
щом жертва го за няколко секунди?
Дали доверието не изтече ...

Monny

Поезия » Любовна

788 1

Трън под нокътя на скитник...

Гарата е хвърлена зад къщите.
Важен влак освирква тишината.
Пейките изглеждат недовършени
под пресъхналия влажен вятър.
Куфарите дремят като гости. ...

pin4e

Поезия » Друга

2.4K 23

Приятели

Баба Зима вихри вее.
Даже Слънчо тук не смее
иззад облаче лицето
да покаже над селцето.
Врабчо със крачета тънки ...

vodoleia

Поезия » За деца

1.3K 31

И слънцето с тъга ще се отрони...

И СЛЪНЦЕТО С ТЪГА ЩЕ СЕ ОТРОНИ...
Ще ромолят звездите с цвят на спомен,
когато те изпраща обичта ми.
И слънцето с тъга ще се отрони,
до тебе просълзено ще застане. ...

pastirkanaswetulki

Поезия » Друга

983 36

* * *

Не прави неща, които
не ти се правят!
НИКОГА!
Питай себе си и категорично
отказвай, независимо на кого, ...

blagodat

Поезия

496

Ръце благословени

На гинеколозите и акушерките
Ти пак си с бялата престилка.
Пред тебе младата родилка
с тревожен поглед те следи.
-Не се страхувай! – казваш ти. - ...

evgeniagenka

Поезия » Гражданска

833 4

Вече сме излишни

Преча ли? Прости ми не почуках на вратата.
Отворих си ,нахълтах с цялата си сила.
Не, няма да оставам, няма, знам че самотата
обикна те много отдавна...още преди да си отида.
Прости... ще седна до камината да си отдъхна, ...

velikataniki

Поезия

981 14

Рисунка

Две черешки за очички,
копчето от роклята ми за носле,
отпечатък от целувка – мойте устни,
с шалче – да му топли във студа.
Нарисувах си от сняг човече. ...

yossifova

Поезия » Друга

883 11

Разстояния

Знаеш ли какво стои между нас?
Една цяла Вселена,
която изпълвам с надежда;
едно цяло звездно небе,
във което съзвездията подреждам; ...

670301

Поезия » Друга

691

Зимен мадригал

Във тази зимна половина
(с кафето вестника чета)
видях видение витринно -
на крачеща една мечта.
Така забързана, във шала ...

rudin

Поезия » Любовна

737 5

Прозрение

ПРОЗРЕНИЕ
Отдавна съм вече разбрал,
че няма и няма да има творец
със вързани мисли,
без вътрешен порив ...

ХристоЗапрянов

Поезия » Друга

1.2K 8

Коя съм АЗ?

Коя съм АЗ ?... Случайна или личност?
Какви мечти таят се в моето сърце?
За небосклона и неговия бриз чудесен,
за далечни разстояния, пътища... епохи.
Коя съм АЗ?... Нима в мен таи се силата на борбения дух? ...

stellinait

Поезия » Философска

703

Недоизживяно

Отронват се сълзите ми самотни
и тихо стичат се и сливат се с дъжда,
а мислите ми скитат се сиротни
прегърнати от черна тъмнина.
Любов ли беше, или стон, въздишка, ...

djudjii

Поезия » Любовна

1.5K 9

Щурците някъде пригласят...

Сезоните преливат своя бяг
на времето със буйната река.
Когато неусетно думите заспят,
ще поемем мълчаливи по брега.
Скришом в сенките ни дебне, ...

BuRn_AliVe

Поезия » Любовна

1.1K 12

Несбъднато

Дете... То можеше да бъде наше,
но ти не пожела да го родим.
Изглеждаше объркан и уплашен,
повтаряше, че сигурно грешим...
Живеем заедно - не сме семейство.. ...

laramaylin

Поезия » Любовна

749 5

В тази бяла пустош

В тази бяла пустош,
там, сред бялото поле,
заспали са мнозина,
тръгнали по пътя си те.
Ах, как копнея ...

f_soul

Поезия » Друга

845 1

Изповед

В клонака нежно шептеше вятърът...
В сърцето догаря последна надежда.
Светът се ниже – кълбо прежда.
Звукът на тишината прониза,
Отдавна ръждясал над вратата корниза. ...

svetleto007

Поезия » Любовна

981 2

Интимно

ИНТИМНО
Целуни ме! Целуни ме!
Лека нощ ми пожелай!
Пак заспи със мойто име
и за мен си помечтай! ...

anka-dimitrova

Поезия

649

Житно хайку

Ще ставам дядо.
В косите на внука -
моето жито.

ZEMEDELEC

Поезия » Източни форми

868 2

Коя съм аз?

Толкова силно ме удари вълна,
вълна от чувства и за миг ми спря дъха!
Усетих как сърцето ми затуптя
и изведнъж видях грозната си самота.
Видях и раните по краката, ...

Apokaliptiks

Поезия

724 1

Нищожество

Нищожество
Нищожеството в мазни люспи се увива
и крие се във кожата си миризлива,
обича тайно зад гърба да се обажда,
със хората, които мрази, се заяжда. ...

purpleinrock

Поезия » Пародии

1.4K 6

Накратко

Триединство Свято,
Ти си тъй богато.
Все си и во все,
и в сърца и умове ( в онези, които те приемат).
Изработваш чистота в нас и около нас, ...

egoto

Поезия » Философска

880

Земя от безброй космонавти

Космонавтите бяха лъжа.
Не. Не стигнахме чак до Луната.
Дай ми назаем ръка –
небето ще бъде откраднато.
Светът ще е розово-син ...

vampire_blood_kiss

Поезия

1.9K 6

Стихове и поезия от съвременни български автори

Неугаснали надежди

Усмивки

Дива луна

Без значение

Момент, любов

В сълзата на капчука

Малка черна рокля

Приказка

За трохите

Чужда

Спомените...

Не искам това...

Да вярваш...

България - нашата родина

Сивият замък

Самодива във теб се е влюбила...

Куршум за моята любима

Художникът си ти!

Трън под нокътя на скитник...

Приятели

И слънцето с тъга ще се отрони...

* * *

Ръце благословени

Вече сме излишни

Рисунка

Разстояния

Зимен мадригал

Прозрение

Коя съм АЗ?

Недоизживяно

Щурците някъде пригласят...

Несбъднато

В тази бяла пустош

Изповед

Интимно

Житно хайку

Коя съм аз?

Нищожество

Накратко

Земя от безброй космонавти

Опашка