Изгубеният компас
Вървим обхванати от овче малодушие,
готови сме от глупост всичко да взривим.
С души препълнени от равнодушие,
земята си със гробища ще посадим. ...
Капки черна роса мътят очите ми,
не виждам пътя си, не дишам,
тежки окови увиснали в гърдите ми,
умирам, но отричам...
Последен поглед впервам в светлината, ...
Невидима за хората любов -
докосната от трепетно желание,
стаена като клетвен благослов,
и искрена във своето страдание.
На тежко вино взела лудостта, ...
Красиво е, като съм с теб...
Усещам топлината на тялото ти как обгръща ме.
Сладките ти устни да докосват моите...
Как да устоя на сладкото изкушение?
Как да победя в нежното нападение? ...
Помниш ли първите ми крачки, първите ми думи?
Първия път, когато си ударих ръката?
... колко много плаках, но колко лесни изглеждаха нещата.
Помниш ли първият път, когато ти казах, че те обичам?
... и как се разплака, и колко силно ме прегърна? ...
"Усещането за жена след теб ще е различно"
Димитър Никифоров (argonyk)
Мелодия от тропот на копита.
Сигурност. И миризма на дим.
Закрила. И усмивка във очите. ...
За смисъла на своето битие
да се замисля имах глупостта.
В какво е той? В доброто питие!?
В жените!? Във парите!? Във властта!?
Едва ли! Да, ако от шепа кал ...
Приседнал срещу мене, аз гледам те... Треперя!
Във мен една надежда от спомена зачена.
И търся аромата ти, със него да намеря
цял образа ти в рамка на хиляди строшена!
Тоз образ разпокъсан във мене е възкръсвал. ...
Тъмно е, виждам искрящи очи.
Тъмно е, искам да усетя устните ти.
Тъмно е, усещам аромата ти.
Тъмно е, чаровно усмихваш за мен.
Тъмно е, музиката звучи, но аз чувам само теб. ...
Преболях те, любов! И за пръв път не искам
да се връщаш отново при мен.
Не мечтая за твоите ласки неискрени
и за поглед фалшиво смутен.
Не очаквам с тревога да хлопне вратата ...
Може това да са просто думи,
може пък това да е нечий портрет,
на хора незнайни, свързани в рими,
на хора объркани, хора без ред.
Да, тези герои сме ние самите. ...
В кръвта ни силна миналото блика –
народи, племена от векове,
в очите ни е синята иглика,
в сърцето ни – победата зове!
Гласът ни боен, някак е затихнал, ...
Купувам вяра
Наглед богати и доволни, живот-реклама,
всъщност евтин сериал е житейската ни драма.
Tърговецът е новият месия, господар на синия амвон,
доброволно всеки му е дал ключа на своя дом. ...
Във този мъжки свят на битки люти
ни следват с неотменна светлина
очи едни, от грижите подути -
очите две на вечната Жена.
Обсипвана с несправедливи рани, ...
Ако можех да си пожелая само едно желание, щеше да е да нямам чувства.
Тогава нямаше да има изплакани сълзи,
безкрайното много преживени болки...
от ужасно многото горчиви лъжи.
И душата ми нямаше да иска да отлети... и да не се връща, за да не я боли! ...
Пролет е, есен е, лято е, зима е.
Всички сезони в любовта ги има.
Пролет е, цъфтят цветя,
срещат се два чифта очи и разцъфва любовта.
Красива, свежа, млада и толкова невинна, ...
В душата ми горят хиляди въпроси:
Каква съм аз, защо се промених...?
О, Боже, не карай сърцето ми да проси!
Сили нямам... толкова се уморих!
Кажи ми, защо дал си ми очи, ...
Сезонът е зима
Вечна пролет прегърнала под слънцето,
кърпя от себе си жар и копнежи;
тръгвам по вятъра, спъвайки сенките;
повдигам ръце - смутно изтегнати. ...