Стихове и поезия от съвременни български автори
Далечни светове
Защо ли мислите ни непрестанно
неистово щурмуват крепостта,
в която недостъпни си остават,
поне за нас, потайностите на света? ...
Дойдох, за да си тръгна
На този свят съм, за да помълча.
Мълчим си с него и не сме си нужни.
Да си говорим - не можем, все крещя.
Всъщност аз дойдох, за да си тръгна. ...
Следи
какво се щураш като вятър
и носиш хиляди беди!
Не си за нашия театър.
И сред словесния разкош ...
Късно щастие
Дъждове да посипят в косите ни злато изстрадано...
В чудна есен бъди разлюляна бреза. Нека вятъра
с мойте устни, без глас да рисува по теб листопади...
Морни клони да тегнат до болка от жадни мъгли. ...
Като теб, като мен
Като кръв от рана,
като сълзи от очи,
като къс от сърце,
като парчета лед от измръзнали ръце. ...
Няма те...
Няма те... Пусто е без теб!
Няма го щастливия ден,
няма ги думите скъпи за мен!
Слънцето не се усмихва вече, ...
Дъга
но това е, защото съм дъга:
по природа - цветна,
по съдба - след дъжд.
Идва слънчев ден. ...
Голгота
когато в мига уединение,
ще зърна къс небе над мен
да пламне в съжаление...
Под сняг и вятър съм готов ...
Цар
АЗ НЕ ЗНАМ!
Ще гледам в тъмнината...
Ще говоря с тишината...
Твоите очи, по-сини от море, ще обръщат в мен душата. ...
Огън и вода
смята се за неразумно.
Към него ако се затича,
пречи му докрай да лумне.
И той, дори да я харесва, ...
Двуделно...
(... вещаеха зло тези ветрове...)
Бездомна утрин -
снегът затрупа прага.
Танцувам с вълци! ...
Прозрачен
от лъскави обвивки изтъкан.
Мечтаеш ниско – безболезнено,
във живота нямаш капка свян.
Живота търсиш жадно, ...
В нощта
Навън е нощ! И някакво вълшебство
отчупва си парченца от света,
потапя ги във злато и с блаженство
ги връща пак по техните места. ...
Егоистка
- Стоп-кадър.
Драмата завършва ей така.
Ами живите?
- Те нека страдат. ...
Оркестър
маска весела от грим,
Към корсета си посягах...
някой влезе: - Да вървим!
Залата шумеше силно, ...
Монолог на поета
приказки едни.
Сняг навънка кишав
друга пък реди.
Де да може трета, ...
След мен
обърнато небе със водорасли,
море с звезди, вместо със рапани
и любовта ми, вече като братство.
И вместо дъжд, ще те засипва пясък, ...
Огнище
Сред къщи-палати е малката къща,
в която мил спомен несетно ме връща.
Пристъпвам с походка и тиха, и плаха
към хората скъпи, към родната стряха. ...