Стихове и поезия от съвременни български автори
Ти
Сърцето ти със стон не престава да крещи.
Нима това си ти?...
- Отговори ми, питаш се до болка пак отровен?
НЕ! - отговаря твоето сърце! ...
Броеница от ахат
разпиляно посипват се по листа.
Мислите ми, сякаш в стъкленица,
затворени в безбройните мъниста.
Оглеждам кехлибарените брънки, ...
Питаш ме често
и ме гледаш с тревожни очи.
- Лято е, а ти си тъжно-есенна,
кажи ми, добре ли си ти?
Усмихвам се аз на нещо прекрасно, ...
Съавтори
Животът се саморазказва.
Пее, бръмчи, чурулика, приказва –
сам се лъже, самичък си вярва.
Отварям прозореца. Ръсна трохите, ...
Друг свят
усещам на Вселената безкрая,
откъсвам се от земния ми плен
и сливам се със звездната омая.
В очите ти... е другият ми свят - ...
Безгравитационно
От едната страна стоя
Или отгоре – няма значение
Отделена съм от човека
От разговорите ...
Как
От мен самата как да се скрия?
Как покой да намеря?
Паметта си как да изтрия?
Как да остана с ума си? ...
Има дни...
трудно Времето сякаш върви,
оцветени в различно Типажи,
хвърлят пак от Ефира, лъжи!
Лабиринта - на сивите Мисли, ...
И понеже
а дълга е главната улица…
Валери Станков
И ПОНЕЖЕ бордюрът
на моята улица свърши, ...
2011
всички кътчета
за мен са грейнали - да вляза.
с благослова на звездите да приседна,
мирна и щастлива, смирена ...
На НАП
на скапана, опоскана държава!
След кръста, ако нас ни понесат,
не стигнали до почести и слава? –
Я дай да и платиме със петак, ...
Скитниците нямат дом
За Бога, бил си скитник по душа.
Душата си със моята нахрани,
за други... не остави и троха.
Ах, чувам крясъка на ято птици. ...
Един живот
При едно дете самотaта идва всяка нощ,
Самотата идва с дива мощ.
Едно дете пролива сълзи всеки ден,
Самотни сълзи в дъжда проливен. ...
Амазонка
а мълниите в погледа ù стихнат
и някак си покорна и добра
заправи всичко, както ти се иска...
Когато се изгуби у дома ...
Единствен път
протегнах молещи ръце,
един-единствен път пореден,
но оставаха си празни те.
Един-единствен път те исках ...
Дилема
над земята вдига ален щит -
жребият ми в паметта се връща
тъжен или радостен на вид.
И сноп от светлини се сплита ...
Отвъд времето
в раница, зашита за гърба.
И всеки почва с "мен и..."
побутва в капчица сълза.
Понася се и свлича ...
Прочети ме
Потопи се сред моите страници!
Там душата си аз съм изляла.
Но за теб, не за някакви странници...
Попътувай из моето минало... ...
... зимна експресия...
Ще се връщаш…
Люшнат от пламъка
на сподавеното желание.
Стръкче съм. Посято на камък. ...
Ту в пламъци... (сонет)
ту тъмни талази, подобно на клещи,
претриват въжета – не! – вени горещи –
със своите жилави устни от студ;
устата ту млъкне, обзета от смут, ...
Прерисувани от любовта
те са белият лист, тя рисува по него -
разхубавява мило сърцата ни
и държи под контрол тъй себичното Его.
Любовта ни прави красиви. ...