Стихове и поезия от съвременни български автори
Мама...
На Мама - колко много писано е за нея!
Колко много са чувствата за нея!
Колко са сълзите, колко са мечтите!?
Колко много обич е изписана - за нея! ...
Мъгла
Бутилка запотена в ръцете си държа.
С надежда, зов за помощ, поглеждам я с тъга.
Наполовина празна изведнъж превърна се тя.
Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла. ...
Тих пролетен дъжд
над града се сипе,
по улиците аз вървя,
твоето име шептя.
Тих пролетен дъжд ...
На мама
Ако можех с ръка да изтрия умората,
набраздила челото ти, морното,
да изпия тревогата, смазала
на сърцето ти порива... ...
Струните плачат
горчиви сълзите са.
Струните плачат.
Homo faber родих се
***
Наиграх се на роли, човече:
всеки ден бях различен и нов...
Но поредната маска се свлече, ...
За мен си...
и с лудост влудяваш ме
с топлина изпълваш ме
и с красота обливаш ме
Ето това си днес за мен ...
Почувствал ли си...
с недоловим, неземен аромат
и чувствал ли си се омаян,
като пчела от цъфналия цвят?
А през очите - нейните огледала, ...
Разминаване
Дори и да е само с поглед плах...
Докосване, което става космос...
Докосване, което буди страх…
Страхът, че покрай мене е преминал ...
Малките неща II
Малка лъжа доверието убива.
Малката грешка е неосъзната
и малката радост ни прави щастливи.
Подлостта малка живота вгорчава. ...
Умри, кучко!
на една сляпа и глуха бездомница…
с много болка…
Умри, дърта кучко бездомна!... Умри.
За Смърт благодатно е времето, ...
След огъня
и лъч прокрадваща се светлина.
Притен полъх на разсъмване,
а вътре просто тишина.
Дали бе въздухът опиянен ...
Его
И каква поука от това,
тъкмо го намеря
и го губя във Христа.
Его ли - ...
Липсва ти душевен баланс, госпожице!
Няма място в тялото за него.
Мечтите ми излизат от душата.
Държа ги в ръце.
Няма място в тялото за тях. ...
Ревнивият бездарник
Къде ли не опита да пробие
и никъде не му върви.
Май по-добре да се напие
и да злослови до зори. ...
Не искам
своите тайни.
Искам да разкриеш
моите.
За да ми ги разкажеш. ...