Стихове и поезия от съвременни български автори
Философия в рими
чуваше се звукът на тишината,
която столът обхващаше безсрамно,
а наоколо въртяха се безкрайно
песен и стих, танц и вихрушка. ...
Евентуална поема
в тоя свят като паст, в тая къща с унили пердета...
По гръбнака ми пъплят стада от уплашени тръпки.
Аз съм Кронос със лек махмурлук. Аз изяждам лицето си.
Аз вися като плоска вина в полумрака си. Има ме. ...
Негримирани с черно снежинки
Пак сама... пак сама... пак сама... -
безнадеждност отронват секунди.
Островърхата глуха тъма
впива поглед във мен и се чуди. ...
Точно в полунощ (сенрю)
Залез след залез
365 оранжеви песъчинки -
обръщам часовника
Омаяните
На Омар Хаям
Узрее ли моментът - розата ще цъфне.
Ароматът ще се понесе и омае
омаяните омаяни. ...
Детски театър
В пижамки мекички и топли
за сън се готвят пак децата.
Притихнали без шум, без вопли,
очакват приказка позната. ...
Убежище отвъд "отвъдното"
От малък дочувах, че имало „горе”
задгробен живот, във който...
когато настъпи последният час,
отлита душата на всеки от нас. ...
Отивам си... но вие не плачете
катерят се по хлъзгавите хребети
на дните, нагиздени със минало.
Катерят се, а сякаш падат преломни.
Смалявам се... Скована от тревогата, ...
И да си вярва
Като наркотик във вените
обидата се пръсва.
Притиска нервните ти окончания.
Дума да чуеш, която не се забравя, ...
Глупаво стихотворение
които искам да ви кажа -
как винаги ще бъда тук,
че няма да ви изоставя.
Прочетох в някакво глупаво стихотворение, ...
Идва Годината нова...
Годината стара
и с нея
късче от живота ни
болка и радост ...
Поздрав от Мадрид
„По стар испански обичай
На Sol забие ли дванайсет,
дванайсет гроздови зърна
глътни набързо ти, не май се, ...
Вечер
и довя нещо забравено:
дали аз остарявам, или ти?
Нещо внезапно се промени!
Нощта не чака да се прибереш ...
Еротично хайку
Гъдел - мокро косъмче
върху кросното...
Иронично
и кофти избори щастливо овдовяха...
Не си до мен. Но в утрото следднешно,
знам, някой друг ще спре пред мойта стряха.
И спомени, сладникаво-блажени, ...
"Тежък характер"
като сън в лятна нощ,
като утро ранено,
като белег от нож
още бягам след тебе, ...
Змиярник
разчертавани викове.
Щом в полетата бели
се заскитаха стихове.
Грехородни къдели – ...
Стон последен
откъснах стон последен...
разпиляни в хаоса мечтите,
те търсят пътя верен.
Сега се чувствам твърде слаба, ...
Зимно сенрю
детето порасна -
сравних го с по-високата елха
* * *
Снежно утро - ...