Поезия

253,1 резултата

Чакам

Нощ е. Птиците вече не пеят.
Нощ е. Пред нея дните бледнеят.
Така боли, щом слънцето залезе,
и истината наяве излезе.
Стоя сама, заключена, изнемощяла. ...
659

Друг поглед към тези, които ни засипват с мъдрост

“Когато си замина от света...” -
така започват толкоз много стихове,
с които искаме във вечността
да ни пребъде като във молитва.
“Когато си замина от света...” - ...
691 2

Дъждът разказва

Стана тъмно изведнъж...
в душата ми закапа дъжд...
Тъжна вечер твоите очи сега рисува.
Самотата е отново с мен и
тази нощ с изгубените ми мечти танцува! ...
746

Пътуване към слънцето

ПЪТУВАНЕ КЪМ СЛЪНЦЕТО
Не знам какво си ти за мен...
Дали звезда на небето?...
Дали мечта, изгряла след дъжда?
Или откъснат първи цвят, ...
957

По зелени пътеки

ПО ЗЕЛЕНИ ПЪТЕКИ
По зелени пътеки с теб ще вървим.
През косите ни вятър ще мине.
Ще усещаме мирис на сочни треви,
а небето над нас ще е синьо. ...
967 11

Икар

Икар
„... О, ужас, да не подозираш,
че имаш друго битие...”
П. Ковачев
Дали е стигнал слънцето Икар? ...
1.2K 2 11

О, Юда...

Какво ли няма в този свят?!
Лъжи, измами, изневери,
злоба, завист, глад...
и толкоз много лицемери!
Под път, над път някой те препъва ...
617 6

Посока Бяло - Вечно Черно

Решаваш - отказваш, отлагаш - гориш!
Май никак спокойно ти вече не спиш?!
Скъсява се скоростно отвесната линия -
искаше бягство, а посегна към химия!
Навънка е пролет, а в душата ти студ, ...
1.1K 1

Търсила си ме

Знам, че снощи тук си
била. Знам, че за мен
пак си питала. Ти си
търсела душата в мен.
Още от преди мислиш си, ...
648 1

Неми писъци

Изтръпнало небе
надеждите
от себе си
на дрипи свлича.
Свирепа истина ...
788 10

Тръгвай си по пътя!

Срастнал си се с твойта роля
на въздишащ ухажор.
Но свали грима си, моля -
некадърен си актьор.
Питам се: кому бе нужно ...
1.2K 34

Неизречени

Разрушителна сила разклати покоите
на кроткия приспан копнеж,
неизживян, безвъзвратно пропъден
от плътта и душевния гнет.
Неизречени думи обзеха ...
801 13

Могла е!

И малкият пламък не гасне,
щом лъхне го бриз във нощта...
Напротив! От вятъра расне
и бавно разтапя свещта...
Любовта ми към теб тъй е жарка! ...
1.2K 1 4

Двадесет и деветимата

Двадесет и деветима
във онези дни дарени
с власт и сила бяха,
и за майчината си земя
вериги тежки изковаха... ...
734 9

Призив

Циклон разперил облачни крила над мойто слънце бледо
И в мрак потънал е денят заключил в плен сърцето ми студено
И бързо времето минава седмиците нижат се в мъгла
Мигове на тлееща надежда носят само празнота
Без теб отново чувствам се сама ...
1.6K

Sunday morning (coming down)...

Вижте новото слънце,
погледнете промяната на сезоните,
помиришете дъжда,
събудете се до музата си за деня
и погледнете през прозореца, ...
822 1

Само сърцето прави сметка

Само сърцето прави сметка
По-хубаво е всичко твое
да е постигнато със собствени ръце
подаръкът винаги е свое
на друг човек на чуждото лице ...
742

На раздяла

Да заплача ли, когато си отидеш?
За това, че ме научи как да чувствам.
Или на раздяла във очите
да ми видиш само студ и пусто.
Да протегна ли ръце да те прегърна? ...
884 1 1

Сегашното Бъдеще

Хъшове с левове на чело,
духове – страшни невидимки.
Лицата тъмни крещят мълчаливо
във фирмата на Сметния Завет.
Записват си номера на Столичния Кмет. ...
850 3

Събота вечер

С прелюдия към теб започва съботната вечер
и въздухът насища се с копнежи и съблазън,
а аз не мога безучастен да оставам вече,
пороците ми вместо мен започват да приказват.
Не закъснявай, поканата ми е съдбовна, ...
1.5K 1 1

Остани!

Христина РАДОМИРОВА
Румен ЧЕНКОВ
ОСТАНИ!
– Съзнаваш ли какво направи с мен?
Как животът ми дойде и промени? ...
1.1K 14

Твоите кафеви очи

Светът пълен е с прекрасни неща,
изпълващи сърцето ми с чувства.
Звездите на небето през нощта
блещукат като далечни богатства.
Гледам в твоите кафеви очи ...
1.9K

Като стомана

От отломки се научих да живея,
от изгаснали огньове палех пламък,
но нищо не можа да ме склони да онемея,
и сърцето ми... никой не разби с порив жалък!
Погребах надълбоко всички мили думи, ...
1.3K

Къде останаха онези дни красиви

Къде останаха онези дни красиви,
защо загубих те и не мога
днес аз при мен да те върна?
Имам ли сили да вярвам
във вчера, в онези сутрини ...
935

Тя и Той

Тя дойде от небесата.
Той към нея се привърза.
Тя е в мрака – светлината.
Той сърцето си превърза.
Тя събуди му душата. ...
814

Сбогом и благодаря за поезията

Прости ми, че обичам те,
щом мрачна есен съм за тебе,
и че хладен съм октомври
пред хубавото юлско време.
Не ме вини, че съм коприна, ...
1.3K 6

Не ме питай

Не ме питай, защото ще ти кажа!
Не ме питай, защото ще призная.
Не ме питай, че още те обичам ще докажа.
Не ме питай - някога дали ще спра, не зная!
Не ме питай, защото още те искам. ...
1K 2

Блян

Глас - по-нежен от коприна,
очи - по-дълбоки от океан,
ръце - по-здрави от платина,
устни - търсещи своя пристан.
Сърце - по-студено от лед, ...
694 2

На дъщеря ми

Имам дъщеря голяма,
моя утрешна отмяна.
Умна, искрена, засмяна,
тя е гордостта на мама.
Мойта мила дъщеря - ...
1.2K 3 2

Танц с есента

Видях те
в края на малката уличка -
стоиш и мълчиш,
пишеш измислени приказки
на живота по белия лист, ...
804 6

Една цигара

В памет на баща ми - няколко негови стиха
Една цигара
и едно сърце,
и две невинни, безобидни думи;
Една цигара, ...
2.6K 2 14

Мама

Майчице ти свята!
Създателка на детските мечти.
Написала с кръвта си
романите живот.
Творец на вяра и устрем ...
943

Сливенска кръв

Сливен - тук съм родена и раста отдавна,
в град с богато минало и история славна.
Град на войводи, хайдути и революционери.
Хора със смели сърца и тежки револвери.
Колко хайдути със сливенска кръв са измрели, ...
645 1 1

Прошка ти искам

Колко грешки във живота си направих,
колко хора нараних?
И мислеше, че те забравих,
но аз не съм - в сърцето си ми ти.
Някъде по пътя се изгубих. ...
3.4K 1 3

Чер обсидиан

Прераждам се
от бурите, неистово вилнели,
с кикот на хиени,
озъбили нощта.
В душата ми ...
754 5

Пропадане

Пропадане
Снежинки бели падат нежно,
гледат светлите очи студено.
Мечти изгубени
и небрежно захвърлени, ...
958