Стихове и поезия от съвременни български автори
Българската Коледа
а без мезе и виното се вкисна…
Надскочи боя пуста немотия –
брашнян чувал, отупан и провиснал…
Стопанка колебливо се прекръсти, ...
Молба за отлагане на празниците
цветни гирлянди, искрящи кълбета...
Открехват се даже вратите на пъкъла.
Коледа е и за мръсните псета.
Гледам хората - греят лицата им, ...
Страх...
Нормално ли е празнота да има в цялото сърце и цялата душа?
Да изпитвам страх от всичко, от загуба или игра?
Обичам те силно, това го зная. И за любовта ни на всичко съм готова!
Като в стиховете морета ще преплувам, невиждани неща ще сторя. ...
Любовна нощ
Като в онази нощ, като в онази мистична, загадъчна нощ.
Голи, горещи, отдадени!!!
В твоите коси водопадени близост до невъзможност, до болка потребност.
Никога толкова слети не са били две души, две тела като струни. ...
Пластика на мига
По мислите прокапва тъмен ром,
мълчания среднощни се разтичат.
Душата скита без покой и дом
и сънища вълшебности предричат. ...
Коледари
Вит кравай в пещта танцува. Хлопка медено хортува. Хей...
Идат снажни коледари. Срещай, байно, сурвакари - вред.
Наточи с менчето винце. Сиренце сложи и мед...
Кървавичка хем изкарай, от суджука навъртян резни. ...
Любовта не старее
Любовта с годините не старее,
напротив, по-красива става тя.
Как искам аз и мене да огрее
на любовта щастливата звезда! ...
В тълпата безброй непознати
непознати някога ще му потрябва."
Дончо Цончев
Кой в тълпата безброй непознати
на какво може да ме научи? ...
За Самотата
израснал гордо под звездите,
в полето дъб хилядолетен.
Нека!
един на друг и бързо
без да мислим много много
взехме се...
И сега щастливо си живеем ...
Краят идва...
тръгваш по онзи път - дългия...
Път без виелици, вятър и дъжд -
само безкрайно безмълвие.
Но дали живееш ти - ...
Казваш, че си човек
безличен статист, надянал маската бяла,
играеш своята роля на човек в Свобода,
повтаряш грешните реплики от една
пиеса, до болка фалшива и престаряла. ...
Не искам
... и чувам стъпките ти, приближаващи към мен...
Защо си толкова далечен, а дъхът ти - тихичко до мен...
Не зная, нищичко за теб не зная, а колко много е страхът във мен...
Не трябваше да идваш - спокоен, тих и чужд... ...
Синдром на бездуховността
Искаш да чуеш, но без да се вслушаш.
Искаш да вземеш, но без да дадеш –
живееш отвън, отвътре се луташ.
С надежда оформяш поредния ден, ...
Загуба
че не те тачех.
Исках времето да върна
и с усмивка да те прегърна.
Сега вече зная - ...
Поетите, да пазим океана
Дори и аз такива рядко пиша.
Мощта на океана в него диша,
с планинските вериги се родее,
дъгата пъстроцветна в него грее …! ...
Идват за мен
кажа ли: идват за мен,
хора, вий нямайте грижа –
тук ще съм в стрък прероден.
Ще ви помахам със вятър, ...
Маска
Ако някой – нахално и дръзко
се опита да влезе в душата ми,
и да рови с треперещи пръсти -
под носа му затръшвам вратата! ...