Стихове и поезия от съвременни български автори
Тишина
Тихо падат листата в нощния парк.
Тя ме гледа с очите на дръзко момче,
и с усмивка на весел хлапак…
Аз и пращам целувки с мокри листа, ...
Сред звездите
мойта мъка на белия лист.
За да нямаш тук никакви грижи,
аз за всичко приживе простих.
И с последната капка виновна, ...
В предсмъртен акорд
Но остана за тях сякаш глух...
Немощна бях и безгласна.
И изстенах в предсмъртен акорд!
Това ли бе последната ни песен? ...
Антагонистично
Бях агне.
Бях и звяр.
И виех.
По пълнолуние. ...
Магия
се спусна много плахо по ресниците.
Взривена от надежди тишина,
се потопи в безкрая на зениците!
Денят,стопен от недочакан миг, ...
Гневът на Създателя
свити в кесийка от кожа на вълк,
ще се забият в сърцето на Бога,
като стрели от дивашки лък.
Смъртта ще обикне живота. ...
Песен
все нещо предстои...
Сланата в мойте мигли
денят ще разтопи
с живителна усмивка - ...
* * *
озаряваща нощта като коледна елха!
Неудържима като страстта и любовта.
Приятелко през деня и нощта.
Знам, че си част от моята съдба ...
Несподелената любов
Не искам да те оставя!
Видя ли те пак полудявам!
Като вирус ме заразяваш
и с палави очи и сочни устни ...
Голям глад
аз, другарки и другари,
искам да ви съобщя
че салам ми се дощя.
Тук, на края на света, ...
Достойна ли съм още, Боже
на листа снежнобял и чист
пак мислите си да положа
като пред твоя взор лъчист?
Не стигна ли до мене онзи ...
Пиесата приключи...
Студено е !Студено е много навън.
Стоя на топло у дома и пламъка в печката следя.
Стоя и гледам, гледам към огъня сега -
и сещам се за думите последни. ...
Симфония на открито
... щастлив без причина - причината любопитството поглъща.
Клавишите потъват, вълните се извиват и отдръпват...
Пясъчна буря отнася оскъдните парчета стъкло,
поддали от напористите, стихийни мисли, ...
Когато ме намери
как да покажа душата си -
всичко пред Теб е изцяло разкрито -
виждаш ме...
Не искам да ме няма в очите Ти, ...
Посрещане
За добро ли, за зло ли – дойде.
Настани се без капчица свян.
Навсякъде, наоколо и в мен,
сякаш цял живот съм те чакал. ...
Твойто вино тръпчиво
тръпнещ в страст и очакване.
Накъсай ме –
като розов цвят – лист по лист -
необуздано и диво. ...
Утрешният ден
Чист като белия лист,
пред който сядам да пиша,
прозрачен като аметист,
потребен като вдишване... ...
Право на избор
езици прелитаха огньове с безкрайна жажда
душата ми плуваше без въздух да си поеме
разнищваше посоки и драскаше без да се разяжда
и къртеше плътта ми силно доста болки ...