Стихове и поезия от съвременни български автори
В страната на чудесата
Алиса всеки път се промушваше –
нейния проход, нейния вход.
Към близкото минало, към светлото бъдеще.
Към астматичния софийски живот. ...
Виждаш ли?
виждаш тъгата в моите очи?!
Я по-добре два шамара си удари,
да вземе съзнанието ти да се проясни.
Чувстваш, че сме различни... ...
Мляко и канела
затичани по пътищата млечни,
към нещо по-голямо от Вселена,
към нещо с размери на прегръдка,
към нещо, от което имаш нужда, ...
Ако не мога...
Съмнение прекъсва моите мечти: Дали без теб ще бъда жива пак?
Ако не мога твоя глас да чувам, как ли животът ми ще преминава?
Няма да има кой да ме разсмива ми се струва и болката със думи той да притъпява.
Ако не мога повече да те докосна, няма ве ...
Живот в бутилка
„Моряче”,
Кой ли вятър ме довя…
Заседнал на скалите днес
се давя в ром. ...
В отплата
Той последно се докосна до теб,
изпрати те хладно до прага
и тръшна вратата.
Собата тясна обгърнах с душата. ...
Дюнер
каза Бойко, наший тунер.
На Тиквата гаф голям.
Как не я е срам?
Недей да бъдеш тук 2
нито устните ти, ни сърцето.
Към теб недей да ме притискаш,
с длани не гали лицето.
Нежно не целувай, не докосвай ...
Ще си тръгна безмълвно
нейде в глъбините
на душата мрачна.”
Димитър Бояджиев
Ще си тръгна ...
Как ли без теб съм живяла
Кръвта ми луда от любов пулсира.
Сърцето ми люлеят сладки тръпки.
Крила за полет моят дух намира.
О, как ли без тебе аз съм живяла? ...
Слепи пеперуди
Слепи пеперуди
гонят се по черни полета,
безоки деца -
жертви нещастни на грозен кошмар. ...
Ще ме намериш ли
една мечта преследвах,
едно момче догонвах.
Но изплъзваше се той бавно
и не можех да намеря следите. ...
Не питай
Не ме питай
за годините ми,
за града,
за моята работа... ...
Какво ли пожелават си звездите
когато видят падащи хора?
(прочетено някъде...)
Какво ли пожелават си звездите,
когато видят хората да падат? ...
Миговете краткотрайни
Пришпорвам своите рубинени мечти
и литвам като птица към звездите.
Заравям пръсти в грейналите красоти
и звезден смях изпълва висините. ...
Детство
Къде остана, детство мило!
Защо си толкова далече?
Дали бе много подранило,
или пък аз съм стара вече? ...
Ужасно ме стягат ръкавите
от безсилие идва ми чак да крещя,
кой ли ги стегна, не съм даже разбрала,
санитарят, или докторът ме докара така.
До мен е застанал Бонапарт с горда осанка, ...
Ще
Ще се разтопя унило в здрача.
Всеки стрък надежда ще изтръгна.
За последен път ще се разплача.
Ще прегръщам спомени изстинали ...