Стихове и поезия от съвременни български автори
Прокудена пролет
и към нашто бреме чуждо ще прибави,
славата за други пак е отредила,
а от нас ще иска помощ и закрила.
По Великден тъжно и мандалото захлопа, ...
Пикник
някоя сянка.
Нека е край града.
Нека слънце пече.
Ще се скрием ...
Пазар
Наблизо до нас нов пазар има,
покрит и добре уреден.
И пролет, лято, есен и зима
със стока е все зареден. ...
Гадание
Не на кафе - на вода
искам да ти гадая.
Търся от тебе следа,
тихо смирила безкрая. ...
Обичам те!
но кога ли ще усетиш това?
Кога ли ще усетиш що е мъка,
кога ли ще почувстваш любовта?
Обичам те, и така ще бъде за вечни ...
Дяволска шега
Сънувам често своите мечти,
а някои отиват в двора на забравата;
неусетно се изнизват после дните ми,
подмамени и те от сенките на рая. ...
На дувара
С течение на времето неясно,
и дъждовете, дето я валяха,
тя стана силна и прекрасна,
и тихо помъдря, и май порасна. ...
Грешен тираж
Лъх на дихание нежно изтрива и нощна дъга.
Исках да хвана с тези ранени и влажни ръце
поглед последен към твойто, тъй морно, студено лице.
Плъзга се прашна усмивка, безстрастна и бледа - мълчи. ...
Огънят-VІІ
сърдиш ли ми се за нещо?"
Чуто на глас
Не можа да приемеш
мойто "сбогом", момче. ...
Сърце от лед
превърнах се в това, което мразех!
Станах повърхностна и изкуствена,
сърцето си от това не опазих!
Вече ничии чувства не зачитам ...
Безумие
Някаква несподелена лудост, заради която
фалшива е била усмивката на моето лице,
като в приказките - имало едно време, когато...
Сезоните идват и отминават, ...
Наричане
не обричай нощта,
с твоя дъх и стенание,
с тази гузна душа.
Зад прозорците тъмни ...
История
Дните се вливат в годините -
неспирна река,
отнася ги вечното време.
Вятърът, сменящ ...
Доброта
и повсъвместна суета,
забравяме за туй най-ценно
дарование, наречено човешка доброта.
Защото претеглено на везните ...
Кутия с форма на сърце
заключих всички болки и тъги
и пожълтяла снимка с твоето лице,
която някога ти ми подари.
И хиляди измачкани листи, ...
Плачеш ли, Любов?
Плачеш ли, Любов?
Нима си тъжна?!
Ти, която раняваш сърца?
Ти, която си безмилостно жестока? ...
Да те съблека...
Хвърлям палтото и нахълтвам с обувките.
Късно е вече да бъда научена,
късно е да използвам преструвките...
Уморих се да бъда облечена! ...
Хора
Виждам хора в шарките на плочките
и между листата на дърветата;
виждам им лицата и във точките,
бляскащи по тъмно по небетата. ...
Да чакаш
Закъсняла ли съм, или подраних?
Май навреме се родих,
а дълго, дълго чаках,
та и закъснях затуй... ...