Стихове и поезия от съвременни български автори
Аз страдам за...
за тези, непознали майчината ласка,
за влюбените, неизпълнили любовния си трепет.
Аз страдам за миговете на отнето щастие
на младите, прокудени от своята Родина, ...
Нещо за света
лицето му е ясна синева
и болката, щом трябва, ще се свие
в черупката на орех без душа.
В покоя днес ще вложи цветно утро, ...
* * *
Над мен със вой прелитаха години.
Прелитаха столетия и ери,
в безумен ритъм
дни и нощи, ...
Жените
Жените на Яворов
Лора и Мина
са сянка в ритъмен валс.
За тях са редили словата ...
Акростих
Аз м и с л е х си, че т у к е м о я т доМ
Сред гордите балкани, под небето синьО
Е д н а н а д е ж д а т л е е ш е, н а л И
Гласът на правдата не беше само клиП ...
ххх
Остани си сам със смелите фрази.
Сърцето ми вече не те обича,
нито всъщност те мрази.
Навлекли сме озъбени маски, ...
Принцът
В сърцето ù имаше любов, но тя не ти я дари.
Тръгна сама в мрака. И за теб спря да тъжи.
Остави те сам в двореца.
О, принце, къде е богатството ти сега? ...
Синхронни вдишвания
в очакване за случващите будувания
и ще закопнявам за сладките събуждания,
изсушили милионните целувания,
и ще умирам в безкрайните страхувания, ...
Равновесие
своята парадоксална цел - да достигне
точката на равновесие.
Стрелките плъзгат се по циферблата,
на късчета насичат времето ...
Самозадоволена самодостатъчност
(или силата на научените уроци)
Нощес сънувах, че вали тъга,
над цялата вселена засияла,
до мен лежеше голата снага ...
Какво остава ни за края?
Един безбрежен океан,
на който мачтите залязват
по своя път предначертан.
Какво остава ни за края? - ...
Днес се гримирах за теб
Сложих червило и молив за форма, за цвят… впит във устните.
После надлъгах очите, че мрачните сенки били помежду ни
само палитри от слънчев прашец, посипал във златно клепачите.
Облякох си рокля с дантелена нишка от живота бродирана... ...
Косите на Вероника
но все не те достига,
едно сърце тупти - за теб, мила!
Дланта си леко ще разтворя
като крило на лебед бял ...
Ще се превърна в обич, обещавам ти
Там някъде, на края на света,
в отломките на времето се раждаш
и занемявам всеки път, когато сам
ти гръб изправяш, ...
Винаги се връщаме
пребродили в неначертаното
безброя девствени вселени,
споделяме секунди... в бъдеще.
Кръстосали сме сякаш ...
Есенен дъжд
вече втори ден
вали дъждът проливен,
есенен, студен...
В тясната квартира ...
Бягство
на стария град на забравата.
Исках по пътя да срещна съюзници,
но не се оказах пак правата.
Тичам си бавно по прашните пътища, ...
Ти
Ти – сянка в спомените ми…
Ти – забранена мечта…
Ти – крадецът на сърцето ми…
Ти – раната в моята душа… ...