Стихове и поезия от съвременни български автори
Ти
Ти – сянка в спомените ми…
Ти – забранена мечта…
Ти – крадецът на сърцето ми…
Ти – раната в моята душа… ...
Прашинка обич
Живеехме пияни при надеждата,
а махмурлукът бе болезнено мъчителен.
Замеряхме и обичта с камъните на омразата.
Изгорихме я в крематориума на лъжите. ...
Изповед
Омръзна ми безгрижно да живея,
в този свят, изплетен от лъжи.
Омръзна ми с надежда да живея,
че животът ще е по-лек и по-щастлив! ...
Мисля, че си лъжец
пробляскват те час след час
и дирят те в очите ми
кога ще им отвърна с блясък
и с желание аз ...
Безсъние
Луната, мамка ù, е бяла
и цяла нощ ще гледам аз
към шибания ù "en face"!
Страх ме е, че римите ще свършат
че във писането няма хляб,
че с парцали подове ще бършат
и поети, и писатели, накуп.
Страх ме е, че няма да пожалят ...
Дом
Били сме сякаш във различни стаи
заключени във къщата на самотата
и там със чувствата – като с хазяи
говорили сме вечер - в тъмнината ...
Нетърпима
Какво не ти достига?
Казваш, че си сериозен! О, моля те, стига!
Наивен си да искаш нещо!
Та нима не знаеш? ...
Да изразиш Неизразимото
Празника на багрите
в танца на Световете,
Музиката на Светлините,
изяществото на Формите. ...
Преди срещата
и когато те няма,
винаги за мен ще бъдеш блян;
няма значение дали това е измама:
сред хилядите хора, срещнати навън, ...
Корабокрушение
снабден с компаса-разум и със звездните идеи.
С водачи албатроси през разпенените дни
топеше в безгрижие реи.
Дойде. Но не моряк - пират, препиващ със провал. ...
Римотворческо
срички брои, на гердани ги ниже,
тука добавя, там пък изважда -
сметката нещо все не излиза.
Ех, как не слушат пустите рими, ...
Автопортрет
(при мен така се случва)
застига ме попътен мрак
през дневната пролука.
В нощта пък, да я режеш с нож, ...
Ръцете, очите и устните
бавно се плъзгат
по извивките на тялото ми.
Очите ти - два сини крехки бисера -
тихо потъват ...
Нашата песен
Рисувай, поете,
рисувай със думи,
реди своя стих,
после тайно поспри. ...
Недоразказана приказка
В едно незнайно царство, някъде далеч на изток,
отдавна – някога, когато времето бе някак спряло,
живял спокойно (а сигурно и все още съществува)
магьосник мъдър и прочут… но и тъжен сякаш! ...