Стихове и поезия от съвременни български автори
Живот
една обречена съдба,
в която радостта ни клета
се ражда през деня,
а нощем сънищата парят ...
Европеецът ББ
на Саркози казал е "бонжуар".
Изучил е някога езика френски
в Сорбоната в дните студентски.
Тъй банкянският граф ...
Стаята ми
единствен вятърът се спира
не бе така до неотдавна
във нея светове откривах
там беше ти и аз и двамата ...
* * *
когато сърцето те боли,
когато ти тежи и душата ти кърви.
Трудно е да станеш и да продължиш,
да обичаш или да скърбиш, ...
Реалност, размита с бои
Нарисувай ми картина,
добави и светлосенки.
После сложи и лице
с бледа кожа ...
Умри, народе закърнели!
светли бъднини не заслужаваш ти,
със свойта простотия, таз сила нова,
ти всичко хубаво затри!
Умри, не си за тоз свят годен ...
"Имате покана за приятелство"
едно "приятелство" било ù е изпратено.
Приема го. И снимките разглежда.
И млад, и синеок. И привлекателен.
Той сяда пред компютъра. Поглежда - ...
Тегота
22.06.10г.
Напразно лутане в небитието,
радостите - кратки, животът - пълен крах.
Щастието в любовта - отнето, ...
Да си тръгвам ли?
Да, точно там, във твоята душа.
Съгласна съм и на това местенце в дъното.
Ще си тръгна... нека само спре дъжда.
Ще ме гушнеш ли за малко? За минута-две... ...
Отшелник
вдишва с радост планинския дъх,
там, оставил, при тях... Суетите,
миг споделя с величествен връх!
А преди, да речем - три Луни, Те, ...
Целуни ме, съдба
и обгърна пашкулено влюбено двама.
Затрептяха души. Запламтяха във ритъм тела,
затанцуваха блус... танц греховен, не, не е драма.
Докосваха длани. Резонираха мисли с вълни ...
Балканът
загадъчно умислен и мъглив.
Застинал, мрачно натъжен – посърнал
стои на страж самотен, мълчалив.
Околчица отсреща, също тъжна, ...
Фея
Нощта облече роклята от вятър
постави колието от звезди
лек грим нанесе – като за театър
с вълшебство среса лунните коси ...
Жена в червено
Топли вълни, горещо,
пулсира едно желание.
Жена в червено,
тъй близо пред мен стои. ...
Към ТЕБ
Смело се хвърляш от раз към живота.
Разтваряш обятия, взимаш и бягаш…
Импулсите теглят към всяка посока,
че можеш, безумно на себе си вярваш… ...
До сетния ми дъх
Ти си моят път, постлан със рози.
Все по него ли към теб ще тичам?
Безвъзвратно хвърлила окови.
Винаги ли тебе ще обичам? ...
В долината на електронния звук
Се къпем двамата
В тази пресъхнала река от чувства
Дали преди нас
Когато още ни е нямало ...