Стихове и поезия от съвременни български автори
Твърде късно...
навярно ще е много късно.
Небето ще е свъсено и ниско,
а облаците ще разливат дъжд.
Когато се науча да си тръгвам, ...
Вратата на дявола
глупави - пред себе си.
Нямам достатъчно доблест
да призная, че сгреших.
Днес най-добрият ми приятел не е жена. ...
Монотонно
Какво ли от това?
Не са гостоприемни -
кръг студенина...
Морето е безкрайно... ...
ххх
ме изтръгна детски вик навън:
М-а-а-а-м-о-о-о!
Колко болка, страх и самота
криеше се в детската душа: ...
Среща
за плодове и зеленчуци;
след работа ме чакаш чинно
или и днес - така се случи?
Пак всички погледи събрахме ...
Какво бих могла да ти дам?
Ти си толкова хубав, интелигентен и силен.
Аз - толкова тъжна и сама,
дълго страдала в живота.
Ти си като цвете в пролетна трева, ...
Съвременна поезия
с франзела в ръка, пред блока.
времето
на студ се мина
нощите от раз ...
На масата
Хвалбите се пукат от думи–мехури,
уж много сме, а някак - самотни.
Сега от чукундури сме трубадури -
дерем се с нокти, като животни. ...
Анастасия
Понякога ме питаш как си те представям
и искаш честен отговор – идеално.
Представям си те с дълга, спусната коса,
с диаманти на врата си и червено „Бентли”, ...
Една секунда
илюзията крехка за живот!
Но искам още миг да те погледам -
миг кратък... и за него моля Бог!
Ще го обичам повече живота! ...
С вяра в хората
С вяра в хората раздадох си душата,
не помислих колко ще ми струва.
Раздавах я без милост - тя, горката,
на щастлива трябваше да се преструва. ...