Стихове и поезия от съвременни български автори
Tрохички от душа
очите сънено потрива
и вместо в сняг да грейне, тих и бял,
обрасна дворът ми с коприва.
Ухае вън на дим и на чимшири, ...
Молитва за щастливия Живот
Аз не преглътнах топлите си думи пред хора – безсловесни зверове,
не си мълчах с египетските мумии, доде от болка в мен светът реве,
на всекиго дарявах стрък Надежда и никому не съм обръщал гръб,
нали Животът до това се свежда? – да не затънем в Мировата скръб, ...
Моя о̀рис!
не си отмествам погледа встрани,
от страх, че в този мигновен живот,
дошла при мен, ще отлетиш...
И вдишвам половини въздух, ...
Нагоре!
след толкова безумни провинения?
Прости ми непростимото. Дете
живее още в мене. Без съмнение.
Дали смъртта ще разделим на две? ...
Народна носия
Там далече на Гоце Делчев в града
иди българино заедно с твоите деца.
Разходи се, виж красотата на града,
поклони се ти пред на героя паметника! ...
Реторичен разговор+монолог!
Кой Бог позволява, правата да си превишавате?
Та аз ви уважавам и ценя...,но дали ще одобря?
Критикувате безпощадно, забележки и доминантни,
а кога ще бъдем усмихнати, тихи,мили и елегантни? ...
Идеал и реалност
все някога страданието ще спре.
Ще се слея аз с великия всемир,
мила, ти тези думи помни добре!
Към висшето чистото ми стремление ...
Безсмислено
салата, мезета пред мен,
комплекси реших да избия.
Ма, що ли сега , в този ден!
Ей тъй, на голям да се правя, ...
Небета седем... Ще те търся там...
изплаканото пишех все през смях
и всяка дума в болката засвети –
звездица в тези нощи, що не спах.
И всички дни - назаем сякаш взети, ...
Спомен за баба
и гледах ръцете и бели и слаби
как диплеха тънките листи.
Точеше баница.
Беше замесила бяла магия ...
Търсете идола*
Иван Иванов
Не съм те търсила – дойде.
От светлия ти взор боли ме.
Била съм сигурно дете – ...
Спомен от моето детство
... животът ми
през Варна мина с книга,
разперила ми в мозъка крила –
и аз растях – печална шушумига, ...
Парадокс
Без прегръдка късно вечер,
без сърца и без надежди.
Без слова, които знаем,
но не смеем да ги шепнем. ...
Мое вечно утро
Улиците потънали в слепи фенери...
Търся сянка в тази катранена нощ...
Стъклата са самота, никой не иска да гледа през тях...
Чувам звуци на тези нощни същества... ...
Лабиринтът на тъгата
то слънцето не може да ни стопли.
Безсилно е пред вътрешния мраз
и вятъра от лед изтръгващ вопли.
Щом вените са магистрали на лавини, ...
...
когато Истината излъга,
че не вярва в Лъжата!
/Не/вероучително
какво се случи между нас
със Надето, бе -
в осми клас.
По-важно е какво ...
Реката следвай...
не чувам твоя глас, но ти си там.
Отново в изпитание душата
ще трябва да доказва с обич плам.
Огромните скали се извисяват ...
Искаш ли още
Усмихни се! Почувствай смисъла на мига.
Под асмата е сянка, питието е силно,
да усетим взаимно сладостта на греха.
Този сок от лозата е магия, за всеки ...
Не че съм...
не че съм за Сирия!
Не ща мира да клатят те,
а да има примирие!
Не че съм против Израел, ...
Шаро и Писана
... ако някой приятел реши
да ми купи едно котараче,
или кученце с меки уши –
дето даже не чини петаче, ...
В незрящите очи на капитаните
в зениците, изпепелени от солта,
във погледа – въже и упование,
при котвата, обвита в самота
е сгушена колибата на лятото, ...
Видение
„Нека нещичко имам…”
П. Пенев
Боже, Божичко,
не е ли грехота, ...
Джобна география за влюбени
Тръгнах призори от гара Видин
с влак от точка А до точка Б,
с малката надежда – да се видим
във Бургас – или във Филибе, ...