Стихове и поезия от съвременни български автори
Посрещай ме с усмивка вдъхновена
сърцето мое бие учестено.
Сред бурна нощ, в морето подлудено,
надеждата се взира за маяк.
На дълъг път към теб, към твоя бряг ...
Каквото ще да става!
Наравно с мъжете лозето копая!
С машината пръскам, ластарите връзвам,
И къща въртя, работя на два стана.
От старата реколта що ракийца изпече? ...
Дано човешкото остане живо!
Боли ме от човешкия цинизъм.
Как станали сме алчни и зависими,
от глад за своя жалък егоизъм...
Досущ, като досадната муха, ...
Защо?
сърце, главата и корем.
Вярвай, далече съм от гроба,
от опелото пък-съвсем.
Ала вси защо желаят ...
Кумова слама
всички тези поуки и грешки,
канари. И ги мъкна на врат
без да мрънкам. Съвсем по човешки,
тътря бавно подбити нозе, ...
Огледало за антиподи
... за разлика от стария глупак, мъдрецът знае как да се порадва –
не вдига цяла София на крак, "Горчиво!" не крещи като на сватба,
красив е в облак тих от мълчини, доде в гръдта душицата му пее,
и – птиченце към топлите страни, мигът за радост литва ненадеен, ...
Човекът
с тяло от плът, от една шепа кал,
но в очите, гласа и усмивката лека
Бог цялата своя любов е събрал.
През света той върви неусетно, ...
Трифонка Зарезанка
и името ми е таквоз - не харно.
За всички аз съм Труфка. Било туй
по-женствено и някак по-шармантно.
Сабайлян скокнах рано, че Стоян ...
Черно и бяло
избродирани от вдъхновение,
изразяват те идеи чисти,
въплътени във стихотворения.
Черни думи падат върху листите ...
Светофари
И само аз съм там.
Животът ми ме води често тук,
където спирам и започвам
да мълча в мрака. ...
Пораснали спомени
Или почти.
Когато бях дете,
не съзнавах,че
виновните живеят ...
Едно с Луната
в стаята нека дойде нощта и в прегръдка гореща,
да напиша от обич слова, за теб копнея!
Луната удря нашите тела и достигам жарък епогея!...
Трепваме от вълнение, като пустинни диаманти през деня, ...
Доля
Ориснице,
защо ли съдбата ми
на
друмник ...
С теб не искам да бъда сама…
така силата в мен ме напуска.
С теб не искам да бъда сама,
така светът ми руши се на две.
С теб не искам да бъда сама, ...
Когато бях спасителче на плажа
... когато бях спасителче на плажа,
девойките лепяха се по мен,
а днеска съм самотен, да ви кажа,
и даже вече нямам тоя тен, ...
Прегръдка с дърво
... дървото, по което някой ден
ще се кача – и няма да се върна,
за малко хвърли сянка и над мен,
за вас летата предстоят тепърва! – ...
Пътеките, които ще ни срещнат
Понякога не бива да ми вярваш,
ако ти кажа, че ще си отида –
тъгите са препълнени с коварство.
а аз отглеждам бисер – както мида. ...
Камбаните бият за теб
... доде под жълтата Луна си тътрех снежните апрески,
и София не ме позна пред храма "Александър Невски",
а сетне – в подлеза на ЦУМ, за теб си мислех упорито –
как ще те черпя със локум, а не, да пази Бог! – със жито, ...
Човекът
Какво е човекът?
Анатомия, философия?
Мистерия, изкуство?
Творение божие, ...
Днес
Всичко пред нас.
Смисълът. Има го.
Профил. Анфас.
Спира миг. И за миг ...
Боса мечта
а само босата мечта.
Не ставай роб на суетата,
прегръщай малките неща.
Когато утрото настъпва, ...
Пробивът
Ще пробием прозрачната твърда стена
и ще минем свободни оттатък -
там, където разцъфват красиви цветя,
ще живеем с любов, без остатък. ...
Откога те търсих…
вече не ме боли както преди.
Защото най-накрая те открих,
и мъката вече се дели на две.
Днес се вглеждам само в теб, ...
Между ума и сърцето
макар, че делят ги две педи само!
Винаги спорят! Не намират консенсус,
вместо да решават проблемите заедно.
Умът е на години, улегнал, лежерен, ...