Ръждата
Какво е ръждата - окислено желязо, и то не е вече желязо.
Праховидна обвивка – среда, пелена на самото желязо.
Ръждата всичка когато излезе от желязо в земята зарито,
Ковали са Сари и Скуфи мечове здрави. ...
Когато не искаш да спиш...
Потопи се спокойно в съня...
Аз ще дойда при теб във леглото...
Ще целувам врата ти... Плътта...
И ще свалям от тебе бельото..! ...
Сърце, не заспивай когато те боли
широко отвори очи и поплачи.
Позволи си злото да излезе от теб,
в огледален свят да се прероди
в добро и всичко да утихне от само себе си. ...
МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… доде глупакът плямпа, но какво? – дори и той, горкичкият, не знае,
мъдрецът си мълчи по същество – тъй ни налива ум! – безлихвен заем,
вторачен кротко в нашите очи, претегля всеки жест! – и всяка дума,
готов е сякаш да ни заличи – да ни изтрие! – с блага хлебна гума, ...
С направени - в Русия две девойки,
аз лятото в Бургас се запознах.
Не ги броях - рускините за бройки,
но въпреки това до тях се спрях.
По-здравата мамашка беше само ...
Стопи се лятото - неволно отлетя.
И както винаги ме изостави.
Да бе останало, дали с цветя
от мен щастливец щеше да направи.
Не страдам днес за земните неща. ...
Есента се оказа пристан за топли души,
неизгубили вяра и надежда открили.
Без любов и без рими, знам, умират звезди,
приюти ни небето, до болка раними…
Крилете ни пазят още своя волен размах, ...
Превърнах душата си във пепел…
Изгорих я… От безумие и печал…
Виж въглените… Как още светят…
Ръми в очите… Тихо съм заспал…
Как липсва… Там, облаците бели… ...
Да имах някой ближен, но не би,
това ми е отсъдено, от Бога,
сама да съм и в радост, и в тревога -
една жена, а хиляди съдби.
Напразно над главата ми тръби, ...
Омръзна ми безспирно да говоря,
и някому да давам обяснения
за факта как - лирически герой
в живота не чете стихотворения.
И после да разбивам сто клишета ...
Родният ми град Лом празнува в днешния празничен Ден на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов!💖🌞
.......................................................................
С три букви само е твоето име,
а толкова обич в тях се побира.
Мама и татко, приятели, дом - ...
Осъзнатостта, е лишена от говор...
откъм физически и душевен дебат.
Устата мълчи, умът спира да спори
сред тишина предоставила своя обхват.
Елегантна и силна, сетивата дарява ...
Ще дойда призори, а ти сънувай.
Ще дойда жадна за любов.
Очаквай ме, очите ми рисувай,
по гълъбите пращам своя зов.
Ще дойда, мислите ти ще разбъркам, ...
Мисля си за теб, но далече съм уви,
ако бях наблизо, щяхме да се грабнем на мига, нали?!
Щях да те целувам по гърдите,
да те галя със ръце,
да потъвам във очите и да докосвам твоето сърце!... ...
Как да спра, какво да сторя?
Обяснете ми как е възможно това -
че вечно със себе си да се боря
е моята втора природа сега?
В ума ми мрак властвува. ...
М Ъ Д Р О С Т
Объркаме ли принципно идея една,
след грешката,както и да я въртиме вътрешно,
на Разума тя винаги ще носи беда
за тънкостта на мисълта,в която Го търсим. ...
Надежда хвана Вяра под ръка и тръгнаха. Унило и полека.
Къде са се запътили така? Низвергна ги, забрави ги човека.
Несретни и окъсани вървят, крилата си на други подарили,
две просякини в лъскавия свят – опърпани, недраги и немили.
И питам се: Къде остана тя? Сестрата трета. Като куче свита. ...
Из живота вървя с розовите си очила
виждам само това което искам.
С шапка на непукист се разхождам
вълнувам се от малките неща.
Сивия цвят стои далече от мен, ...
ЧЕРНО КОТЕНЦЕ С БЯЛА ОПАШКА
Бог изглежда сигнали ми праща –
снощи в мрака, по-чер от перде,
черно котенце – с бяла опашка! –
на вратата ми тихо дойде. ...
Отдавна съм забравил що е лесно.
Не зная липса малко да боли.
Намирах те във стихове и песни.
Изплаквах те с молитвени сълзи.
А после избуяваха надежди, ...
Смълчан и тръпнещ град – сивеещо небе,
цял ден дъждът се кани да изплиска
от локва спомен. Лято бе или не бе?
Септември вее пъстрата си ризка.
А панаирът – шумотевица за ден, ...