Стихове и поезия от съвременни български автори
Поет най-много с десет книги
(обсъждане на стихосбирка),
и аз оратор се показах.
Изпих си чашата, и кàзах:
- Щом даже аз - поет бездарен, ...
Органична алхимия
Казанът във мене все къкри…
Обвита във синкава пара,
неспирно с черпака разбърквам-
същинска магьосница стара! ...
Защо?!
е нужно да понасяш неговата мъка?
Защо, когато контролираш живота,
трябва да се питаш какво е смъртта?
Защо, когато обичаш някого дълбоко, ...
Едни очи
Очи едни, сини
като море необятно,
в душата се преплитат...
Очи едни сини ...
Насаме
Напълни чашите с онуй - неизбежното,
което все се крие зад някой от ъглите.
Пий, приятелю верен,
от онуй - парещото безмълвното, ...
Вход свободен
но екстрите му ще платим!
За да поддържа жизнен тонус
с усмивки да го заредим…
Вход свободен ...
Десет и половина минава...
Стана късно, десет и половина минава,
часовникът с тъжен тътен пак ни разделя,
"Трябва да тръгвам, много закъснявам!" -
вече свикнах все на ръба да живея. ...
Палави...
разкопчават мъглата
с топли пръсти.
…
Вятърко ревнив ...
Колко струва висшето у нас?
След три години изпити, задачи,
държавен стаж и дипломен проект,
Иван завърши техникума, значи,
гимназия, по новому, демек. ...
Работен ден
Какво очаквам днес
с раждането на деня?
Въпреки сънливия унес,
навиците не ще изменя. ...
Ще те науча да си плащаш
велика, като времето - безкрайна...
Да беше си стояла кротко вкъщи!
Защо се примири да бъдеш тайна!
Защо загърби цялата си гордост, ...
(... без дом)
всеки ручей е негово зло...
би могъл да е в крепостен замък,
би могъл да е нещо добро,
а подритват го кални потоци, ...
Миниатюрите на Алекс
_________________
Дъжд. Слънце. И дъга...
Седем цвята.
На асфалта малка локва. ...
Като сонет
Сънувах те царкиня -
впила поглед в мене.
Ах, душата стене -
усещам, ще загина. ...
Към безкрая...
отвеждаща нагоре - към звездите.
От своите мечти ще я извая...
да стига до на слънцето лъчите.
Първото стъпало ще е прах от рози. ...
Носталгично
В Бургас!
Изливат се
сълзите
на небето ...
Размисъл
доскоро млад, а вече остарял,
тъй както вятър скършил е дървото,
в чиито клони славеят е пял!
Съдба човешка, твърде неуютна ...
Твоя съм, изяж ме
във къщи идваш да ме изядеш
с парцалките, за щяло и нещяло,
приключил с ролята си вънка на светец.
„Е, те са чужди”, казваш с извинение, ...
Нищо никога не е било
Живея във същия този град
със същите тези хора
Нося същите тези дрехи
и косата е още неподстригана ...