Стихове и поезия от съвременни български автори
Мястото, където вярват в любовта (2)
и гледаш очите ми, вземайки всичко,
не виждаш, че истински вярвам във теб,
как сляпо ти вярвам, че ти ме обичаш.
Не мислиш, но силно ще ме заболи, ...
В джунглите на прехода
доживяхме до хаоса днес
по реката на бурните страсти,
на безчестия, алчност и стрес.
Как се мятах във кални потоци - ...
Дриско баби
Чули в градищата дека
кълчат съ по нощи цели
в някъква си дрискотека.
Та им щукнало на всити, ...
Средноднощен екстаз
и с влажни устни нежно ще те паля.
Езикът ми ще бъде острие на нож –
пожар убийствен в малката ти стая.
Ще бъда грешница, каквато съм била ...
* * *
надменни, важни господа..."
Шандор Петьофи
Затуй, че с собствените си крака вървя
и мисля тъй различно... - ...
Ку(кли)чки
Виждам бримка на чорапогащника.
Забелязвам наслоеното ярко червило
И долавям миризмата ù на гнило.
Тя е блудница, облечена в Прада. ...
На път за към...
и влачат се оковите ми по света.
Пожари, бури, земетресения дори,
свличат ме – от тях кървя сега.
Където съм била – и те били са, ...
Безсмислен свят↔Безсмислени съдби
спрял се е светът
и всеки ден, сякаш,
е един и същ.
Измислени хора ...
Реки от сълзи
Дали беше сън, откъснат от сърцето ми,
или някаква отвратителна реалност?
Дали бе отрова, посипана от разума ми,
или привидение в крива огледалност? ...
Три ръждиви пирона във чашата...
щом реши да си вземе удавник.
Октоподно разгръща вълните си
и облизва брега във мълчание…
Капитане, лулата ти есенна ...
Път
посветено
Сбогом завинаги.
Мразя да бъда използвана.
Дадох ти много - отблъсна го. ...
Лекокрили пеперуди
Върху неоновата жара на града
като печална, уморена нестинарка –
на тиха скръб най-верната другарка –
забрадка черна е разпуснала нощта. ...
Назад
Разсякох бясно тишината вяла,
на прозорците завързах им очите.
Ослушах се, от крясък онемяла,
а мислите отпратих по стените... ...
Резеда
Ще се стъписат даже чайките -
такава никога не са ме виждали.
Ще спре на кея през нощта
дори Луна. ...