Тъгата е обзела днес сърцата ни греховни,
живеем опаковани в чували суета
и погледи отвръщаме един от друг виновни,
дори, че сме родени и ни има на света...
Безмозъчно крадеме от на ближния душата ...
Момчето
Едно момче в живота има,
което винаги допълва липсващата половина.
Едно момче с очи по-бистри от сълза,
с поглед тъй дълбок и сияещ като роса. ...
(из цикъла „Вицове в рими”)
Трамваят спира рязко и Иван,
залитайки, се хваща за ръката
на хубава блондинка. „Грубиян,
внимавай бе – подвиква му жената – ...
От самото начало си бях просто аз,
вървях по улици и дъжд вали ме,
чувах единствено моя собствен глас
и никой по пътя не знаеше моето име!
С годините трябваше сам да израстна, ...
Вярвах, че има нещо на света,
но оказа се той празен,
исках да обичам, но останах мразен,
погазен от себе си, от другите.
Не живея, аз просто съществувам, ...
Погалих с пръсти по косата Спомена,
а той, горкият - в радост се разплака,
избрал всред лятото отново, синьото
да пусне нов животец във душата ми.
А щом е лято, знам, ти влизаш в него, ...
Понякога спирам мига и замръзвам.
Животът забързан тече покрай мен,
а аз, като кораб към кея привързан -
посрещам, изпращам безброй ветрове.
Очите попиват на мрака тъгата. ...
Това е корицата на стихосбирката ми! :))
---------------------------------------------------------------------------------------
ВИЖ КОЙ СТОИ НА ВРАТАТА
Хей, усмивката ми се върна! Свети!
Блещукат очите ми! Звездно е! ...
Отиваш си, не мога да те върна,
прощални думи няма да изричам,
в миг всичко минало се преобърна.
Ще мога ли да спра да те обичам?
Прозорец, празна стая, тишина, ...
Преминах като ураган през ароматната ми пролет,
в нея птички сладкопойно припяваха на рамото ми,
кокичета разцъфваха, от никой неоткъснати,
а пролетният вятър се скриваше в косите ми,
безгрижно да нощува, от никой недокоснат! ...
Напомни ми тази вечер да му кажа
защо при мене веч не идва музата...
Защо ли нощем не заспивам,
в съня си тебе или него прерисувам,
за кого мечтая и умирам, ...
(на сестра ми Ани, вдъхновено по музика на Седем/седем "Бялата лястовица".)
Очите ù са жадно взиране
над жиците да зърне бяла птица.
Тъй дълго търсила надеждата,
свещта догаря във зеницата... ...
Ти искаш нещо малко и така ненужно сякаш,
завинаги да си отиде.
То няма как да израсте и точно туй го прави
толкова ранимо.
Но не за мен. И как без него ще живея. ...
Тиха вода съм, бистро-прозрачна.
Неволно се двата ми бряга разкрачват
път да направят на твоята страст.
Леко полюшва се мойта повърхност
в леки вълни, потъват ти пръстите ...