Стихове и поезия от съвременни български автори
Самоков
Прекрачиш ли бялата порта на Рила,
посреща те китен градец.
Тя грижовно в свойте шепи е свила
цъфтящ колоритен венец. ...
Метросексуалният
С небережен съм стайлинг, с приведен съм торс.
Служебното парти напуснах сега:
пак скритите карти навяват тъга.
Да, аз съм успешен и в бранша прочут, ...
Цветята
тихо пак кървят,
цветята на тъгата
нежно пак мълчат.
Цветята на самотата ...
Коледа
В косите чудно цвете
сложете вий сега!
И нека радостта
във вашето сърце проникне ...
Ти искаше
и всеки ден си истинска за мен.
И с тебе през житейските пожари
минавам, от усмивка озарен -
пречистена от сълзи, накипели ...
Не чакам да пишеш...
не си мисли, че тук съм за теб!
Аз не се нуждая от ласки,
не искaм за раната лед...
Не си мисли, че искам тебе... ...
Есенна тъга
падащи листа,
гниещи в мократа земя,
жестоко ранени
от дъжда. ...
Светлината, която запази деня ни
И дните ми са вече като сън...
не искам той да има край!
Вървя по улиците на града навън,
но не е вече той за мене рай! ...
Мотив за пътя
Човек по името се помни!
По делата съдим как гори!
Вдигни челото и готово,
стъпчица една сега стори. ...
Събудилият се кактус
с игличките си,
с които сам
ми нанесе.
Ще заздравеят ли ...
Погубваща любов
от искрата заслепен,
и втурвам се напред
в живот, от нея вдъхновен.
Смисълът е в нов оттенък, ...
Закъсняла мечта
обсебени от свойте светове,
усетиха, че нещо се променя,
подтиснали стаени страхове.
Уж всичко бе закачка... не в леглото, ...