Стихове и поезия от съвременни български автори

259K резултата

Китаро

***
Криле за полет
са изящните ръце.
Хор на ангели.
*** ...
1.3K 35

На една принцеса...

Очите изумруденозелени
сега звезди са.
Косите, златни, разпилени,
ухаят на "Шанел".
И цялата си порив, ...
1.1K 19

Пир по време на демокрация

Яхтите – бели.
Хайверът – черен.
Водата – синьозелена.
Зимата – мека,
лятото – леко. ...
1.1K 10

След години

Защо се връщаш? Минаха години...
Какво пак търсиш? Старата любов?
Но тя утихна. С бурята отмина.
С дъжда пречистващ... Със пороя нов.
Тогава тръгна, без да се обърнеш. ...
1.4K 22

За бастунчето

С благодарност към добрите хора,
за добрите срещи!
Цял живот по думите си ходя.
Като по вода, земя и въздух.
Ала нещо спряха да ме водят. ...
1.3K 23

Болка

Болка
Безпринципна, брутална, хищна -
нападна ме внезапна мъка...
А после присмехулно се озъби и приклекна в ъгъла...
Докрай душата ми ранена да разнищи... ...
1.2K 4

Грижлива баба

С бяло пухкаво одеало
някой е постлал земята,
че навън е застудяло
и ще топли то житата.
Отдалече долетяла, ...
1.2K 25

Обикновено е така

Между двете целувки във бялото
сняг се сипеше - пухкав и лек.
Бе небето усмихнато цялото,
ние правехме снежен човек.
Ти с целувка направи му устните. ...
1.3K 11

Експресно

Експресно!
Е, аз пиша, за да четете!
Дързостта ми нивга не ще изтече!
Живея, за да се замислям!
Смея се и плача като малко дете! ...
1.6K 2

Тя никога няма да се върне тук

Всички животът ни променя бавно,
дава ни радости, тъга, дори смърт,
дава ни мечти, дава ни пари и слава,
дава ни цел, посока или просто път.
Но колкото и да вървим, винаги има ...
1.6K 1

Тиха душа

тихо свряна в миша дупка
там в ъгъла се свила
кротко тя сълзи си рони
и оплаква си съдбата
тихо-вече даже тя не стене ...
1.1K 4

Магия

Магия
Слънчев аромат разстила воали…
Дарява ни с късче безвремие.
С топло мълчание гали ни… гали…
Води ни към съдбовно прозрение… ...
1.2K 14

Здрач/Twilight

Студен съм аз, но как да се държа студено,
щом близо си до мен,
и казваш, че за нас е отредено
да бъдем двама до последния си ден.
Ала за мене, мила, ден последен няма, ...
1.9K 6

Тъжна Самодива

Тъжна Самодива
Слях се с вечността - отвътре съм нежива
и цялата обвита в тъжна празнина -
не дишам, аз съм тъжна самодива
и не чувствам вече топлина... ...
980

Астролозите споделят...

За Овните казват, че са
властни, импулсивни и стабилни,
взимат лидерски решения
не подлежащи на съмнения.
За Телците се споделя, че са ...
1.4K 11

Твоята любов

Небето почернено гледам
след залез,
след сетния ден
за спомена чужд и последен,
погубен свят виждам зад мен. ...
929

Бяло олицетворение

В средата на пустошта има
едно самотно дърво.
Толкова е самотно, че чака,
тъжи - безпорядъчно.
Как може да се очаква ...
2.3K 5

Пътуване

Над смълчаните села
и препускащите ниви
бавно гасне вечерта,
бавно гасне и изстива.
Бяга пътя срещу мен, ...
744 6

Какво направи?

Душата си ли пусна днес навън да скита,
на воля след безбройните терзания?
Или криле разпериха мечтите ти,
след пролетния дъжд в треви уханни?
Очите ти ли тръгнаха в потоци в миг отприщени ...
1.4K 2

Различна

Как времето е отлетяло
и смисълът е вече друг...
А някога сърцето е туптяло,
бленувало да бъде тук...
Една застинала картина ...
761 3

Есен

Люлякови облаци гугучат
и мъгла се влачи по корем,
върхове мустаци бели сучат,
а елен събира си харем.
В дол след дол ревът му се повтаря, ...
1.1K 1

Новолуние

НОВОЛУНИЕ
Омърлушена е бялата Луна.
Крайчецът ù гризнало е Слънцето,
прегладняло за това парче земя,
от лунната ù гръд откъснато. ...
745 8

Сутринта, след като бях твоя

Абаносена кадифеност скрита във шепи.
Октомврийско слънце,
отразено в купчинка дъжделиви мъниста.
Грозд,
натежал от неизказани усещания... на ръба на думите, ...
1.5K 6

И ето, вече всичко сме си казали

И ето, вече всичко сме си казали,
дори и повече от нужното.
Крещяхме си. С мълчание наказвахме
и осъмнахме напълно чужди...
Аз - себичният, капризният и лошият, ...
871 5

Ще те изпратя

Ще те забравя -
толкова тежиш,
че няма как
във мене да останеш,
натрупаните спомени ...
2K 7

Una Promessa [Обещание]

Няма повече да сънувам гларуси
да летят със моята душа.
Няма повече да търся причината
защо дишам самота.
Няма повече да живея в главата си, ...
807 6

Увяхнала Роза...

Плаче една увяхнала роза
с пресъхнали черни листа.
От бодлите ù капе отрова,
рони се сълза след сълза...
Пада неволно счупената ваза, ...
3.5K 8

Звезден прах

Животът ли? Снежинка... Стопява се в безкрая.
Слънцата светят дълго. Изгасват някой ден.
В пулсираща Вселена... Напомням си да зная,
че нищо не изчезва. Звездите са във мен.
В безкрайни кръговрати се лутахме със тебе. ...
1.6K 11

Остави го

Сърцето ми умира, остави го!
Нека да потъне в тишина,
нека си отиде, разбери го,
смазваща е чуждата вина.
Сърцето ми си тръгва безвъзвратно ...
1.6K 2 8

Монолог без публика

Монолог без публика
Приятелство, ти седна пак при нас,
на ъгъла на масата, на разговорка.
Понякога засмиваш се на глас,
заглеждаш се във всеки поглед наш ...
914 2

Защо...

Една жена във дрипи сиви,
окъсани от векове,
а устните ù вече сини -
край локвите от ледове.
Надигна поглед към небето, ...
764 3

Недовършен филм

Да, по-различна съм,
съдбата така е решила
и с мен, като на сън
дъното е изтрила.
Но докрай аз ще се боря ...
1.1K 3

Тетрадката

Спомените скъпи пазеше тя
в тетрадката с пожълтелите листа,
която с нея бе и в радост и тъга
и помагаше ù да се справя със света.
След време на любимия я подари, ...
1.4K 1 1

Като мен

От всяка своя кръв ли се отричаш?
От всяка нова нежност ли боли?
Така боли (до смърт) като обичаш
от всяко питане към себе си: "дали?".
От собствената вярност ли си страдал, ...
919 1

Романтично

(из цикъла „Вицове в рими”)
След няколко години брак
налегна ги голяма скука,
изчезна всякакъв мерак
в леглото. Сериали, клюки ...
969 2

Ръката

Плъзнах я леко по твойта коса -
лодчица малка в огромна вълна.
С пръсти докоснах устата,
бузите меки, брадата.
Плувах надолу, в безкрая, ...
1.3K 2

Толкова време се мина

Прочитам пореден ред от писмото,
което ти ми написа!
Помниш ли?
Много време се мина!
Там пише, че много ме обичаш! ...
1.2K 1

Охридски вечери

Бели Охридски вечери!
Песнопения дивни редят
калдъръмът, градинките,
езерото и Млечният път!
Като люлка е Охрид! ...
789

Щастливите хора

Щастливите хора не носят часовници,
обличат се в жълто, раздават мечти,
тъгата за себе си пазят единствено
и пият надежда от крайпътни реки.
Щастливите хора се радват на бурите, ...
2.8K 5