Стихове и поезия от съвременни български автори
Пир по време на демокрация
Хайверът – черен.
Водата – синьозелена.
Зимата – мека,
лятото – леко. ...
Болка
Безпринципна, брутална, хищна -
нападна ме внезапна мъка...
А после присмехулно се озъби и приклекна в ъгъла...
Докрай душата ми ранена да разнищи... ...
Експресно
Е, аз пиша, за да четете!
Дързостта ми нивга не ще изтече!
Живея, за да се замислям!
Смея се и плача като малко дете! ...
Здрач/Twilight
щом близо си до мен,
и казваш, че за нас е отредено
да бъдем двама до последния си ден.
Ала за мене, мила, ден последен няма, ...
Тъжна Самодива
Слях се с вечността - отвътре съм нежива
и цялата обвита в тъжна празнина -
не дишам, аз съм тъжна самодива
и не чувствам вече топлина... ...
Твоята любов
след залез,
след сетния ден
за спомена чужд и последен,
погубен свят виждам зад мен. ...
Съдба
Има-няма сто години
се завърнах у дома:
- Мила моя, посрещни ме
- от душа! ...
Различна
и смисълът е вече друг...
А някога сърцето е туптяло,
бленувало да бъде тук...
Една застинала картина ...
Сутринта, след като бях твоя
Октомврийско слънце,
отразено в купчинка дъжделиви мъниста.
Грозд,
натежал от неизказани усещания... на ръба на думите, ...
Звезден прах
Слънцата светят дълго. Изгасват някой ден.
В пулсираща Вселена... Напомням си да зная,
че нищо не изчезва. Звездите са във мен.
В безкрайни кръговрати се лутахме със тебе. ...
Монолог без публика
Приятелство, ти седна пак при нас,
на ъгъла на масата, на разговорка.
Понякога засмиваш се на глас,
заглеждаш се във всеки поглед наш ...
Защо...
окъсани от векове,
а устните ù вече сини -
край локвите от ледове.
Надигна поглед към небето, ...
Недовършен филм
съдбата така е решила
и с мен, като на сън
дъното е изтрила.
Но докрай аз ще се боря ...
Романтично
След няколко години брак
налегна ги голяма скука,
изчезна всякакъв мерак
в леглото. Сериали, клюки ...
Толкова време се мина
което ти ми написа!
Помниш ли?
Много време се мина!
Там пише, че много ме обичаш! ...
Охридски вечери
Песнопения дивни редят
калдъръмът, градинките,
езерото и Млечният път!
Като люлка е Охрид! ...