Защо
Взаимно се убиваме с ръждиви думи и дела.
Езика, потопен в отрова, забиваме като стрела.
И тъпчем със обувки подковани по тревите
поникнали от циганското слънце на душите. ...
Цветни дъги задушават те силно.
Потребности малко, но в шепа държиш.
Прилив на глухо мълчание.
Вкочанен си, но под топлия дъжд.
Капчици малки заливат те целия ...
Във нощите тихи всеки от нас,
запалва със капчица болка кристални сълзи,
които капят с прескъпа предплата на час,
а душата ни мъртва прощални думи мълви...
Редят се сезоните в кръг предкуполно нощен ...
По вятъра ли прати ми целувки,
та впил е в мен безумно страстни устни,
минавайки, по пътя си помита
стихийно ураганните ми чувства.
Нечакан дъжд за изненада ме застигна, ...
Вперих поглед в октомврийското небе
скрило слънцето на знойното ми лято,
а по него хиляди криле
отлетяха до последно ято.
И застла земята мек килим ...
Отново есента - спасение
Замлъкнаха щурците. (Откога?)
Навярно песните им вече са изпети.
Навярно есенната самота
убива мисли, рими... (и куплети.) ...
Когато тази песен зазвучи,
където и да бъдеш в този свят,
аз зная, че за мен ще мислиш ти
и ще потъваш в спомените пак.
Баладните акорди ще се леят, ...
И ето, отново аз заставам пред листа празен,
чудейки се как безмълвието в рими да превърна.
Пак ли да описвам някой спомен запазен?
Отново сълзите ли си да възвърна?
А може би просто чувства ще изложа главно. ...
След седем минути ти ще си отидеш,
учудващо, тъй както си седим,
недопита чаша вино след тебе ще остане,
недопушена цигара, пръскащa дим.
Образът ти неочаквано ще изчезне, ...
Гали тихо със самотен дъжд нощта.
Прегръща ме уютно в стар москвич, ръждясал спомен, есента.
Спокойните капки, едри, ламарината прашна мият.
Чистачките стари скърцат и стъклото му - тъжно - трият.
Навън студено е. И мирише на отиващо си лято. ...
Сама, в мигове за двама ни,
изписвам мастило върху белия лист.
Надирам тялото му, крехко, бяло,
листа пропивам с болка и със рани...
Сама, в мигове за двама ни, ...
Сега, когато легна между нас разлъка
и есента настъпва бавно кат' преди,
сега остава спомен само тука
и ражда болка в нашите души.
Дано сега ме разбереш, това съм - ...
Така тежи гневът ти в тази стая,
че въздухът измества до перваза
и той политва - тъжен и отчаян,
с чернилката в душата ти наказан.
А аз се съюзих със тишината. ...
Страдам от твоето унижение.
Виждам в очите ти презрение,
болка, тъга - готова съм да сложа край на това.
Не искам да съм с нож в ръка.
Адски ме боли от това. ...
Не преследва Той общоприетото
и е вечно влюбен в непривичното.
Там, някъде, живее в пролет
или умира и се ражда скришом.
В студ нетърпим Той не заплаква ...
Есен златна, щедра и красива,
изпъстрила с палитрата деня,
напомня, че след нея идва зима,
студена, мрачна, ледена и зла.
Птиците на юг са отлетели, ...