Ако трябва, за теб ще спра Земята,
ще целуна огъня, след вятъра ще тичам.
Само поискай и ще открадна дъгата.
Душата си давам, за да те обичам!
Всичко невъзможно ще изглежда лесно, ...
Отново те търся и знам, че отговор няма да получа,
но как да спра за тебе да мисля, как ми е трудно на това да се науча?
Откакто тръгна си, сърцето ми празно стои на твоята маса,
като пепелник, във който ти гасиш поредната цигара
и гледаш го със поглед пуст, като че ли е някаква украса. ...
(Нандо & Ledena )
Остана спомен само почернял,
от всичките беди и болки лоши
останаха сълзите и отровата в нощта,
и плач, ридание от никой недокоснати. ...
Пътища на любовта
Присъдата на самотата сваля маските обични.
Разплатата-съдба избира изходи - себични…
Защо пред две врати сълзят, пълзят сърцата?!
По-просто е! Къде е истината? И къде лъжата? ...
Не мога да повярвам на новините днес,
чета, шокиран съм, изпадам в стрес.
Загинали хора в катастрофа жестока,
умрял човек от пробойна рана дълбока.
Война се подготвя в някаква държава, ...
Видях го, там някъде в очите ти,
видях те как го пожела
и тогава разбрах как никой друг така не ме е обичал,
и за никой друг не съм значела дори половината на това.
Усетих те. По погледа, по думите. ...
Парченце от душата на Живота
Ако ти дам парченце от дъгата,
поръсено с капчици роса...
Ще ми дадеш ли ти лекарство за душата,
която да лекува самота? ...
В очите му чете се скрита, но изящна злоба,
изплетена от мрежите на хорските сърца.
И, впила се в душата му студена като отрова,
кротко се е притаила завистта.
И гневът с коварното си яркочерно наметало, ...
Бях твое слънце в небосклона,
когато вечер се прибираше във мрак,
онази, която като цвете
пазеше да не откъсне враг.
Бях твоя летен сутрешен порой, ...
признала своята вина и свойто поражение
стоя пред теб на колене и моля те за прошка
в живота много са ме лъгали и за туй и тебе аз излъгах
но кълна се във всичко свято че вярна бях
дори от разстояние ти се кълнях ...
Лежа в дланта ти – сянка непогалена
от трепета на снежно-бяла клонка,
от устните на времето и вятъра,
от слънцето, надничащо бездомно...
Лежа в дланта ти – толкова съм истинска, ...
Сънувах сън. Бях птица и летях,
попях ти под прозореца на клона.
И нямах грижи. Тъй щастлива бях.
А ти трохи ми даде на балкона.
Събудих се. Не трябваше, уви! ...
Сам вървя ,а в очите ми напират отново
сълзи. Поглеждам небето и знам ,че
там горе някъде си и ти .
Връщам се на мястото където
видях как затихват кротко ...
Това не са просто думи, за да замажа сегашното положение,
това е моето кратко, но истинско любовно обяснение...
Кратко е, защото редовете никога няма да стигат,
но истинско е, защото думите право от сърцето излизат!
Обичам те! ...
Полъх красив косите ми вее,
цветна алея пред мене блести...
Душа жива на воля притихва,
птича песен до мене не стихва...
Летният бриз отпъжда проблеми, ...