Стихове и поезия от съвременни български автори
Послушай разума
той няма да допусне сърцето да те заболи,
а всеки иска на сърцето да се довери -
голяма грешка – то винаги тъжи.
И щастието се явява за секунди, ...
Горе
във скучния райски чертог.
Деня си последен човек как да види -
чертицата драснал е Бог.
Броите ми чашите, всяка цигара, ...
През сълзи усмихни се
Дори когато плачеш, през сълзи усмихни се.
Дори цялото нещастие да е върху твоите рамена,
вдигни високо глава и се усмихни.
Не крий усмивката си, ...
Водата
голото си влажно тяло
между изпосталелите
ридове
на планината. ...
Сбогуване
Сбогувах се със старите приятели,
ала забравих да им кажа лично...
Останаха ми някои познати
и няколко от другите – безлични! ...
Не те искам...
Не искам повече да те поглеждам – очите ти – море от сълзи.
Не искам повече да те желая – чувствата – пепел от мечти...
Мечта си моя и копнеж.
От всичко си за мен, по малко... ...
Гаврош
приближава, кой мислиш– Гаврош?!
Парвенюта поглеждат го гузно,
попрелели в излишен разкош.
В уморения ритъм на времето ...
Товар
Раздавам – няма да складирам.
Вземи – тежи, нали?
Носи – няма да хвърлям.
Пази – друго нямам. ...
Следдъждовно
Сега улиците миришат на мене.
Аз ли коя съм?
Жена.
Разни-непразни
работа чиста -
пътя проправя си
кариериста.
Чистата съвест ...
С черни коси те завивам
С бели пръсти те галя.
Спомена нежно приспивам
с душа отмаляла.
Нежни клепки притварям, ...