Стихове и поезия от съвременни български автори
Kак да го сторя - не знам...
и да поправя грешките отпреди,
да продължа да се боря,
за да няма вече тревоги.
Но как да го сторя, не знам ...
Питам
Ангел или Демон?
Чии сили карат ме да живея -
на Злото или на Доброто?
Душата ми пред кого се кланя - ...
До насита...
бавно изгрява звезда,
пак се връщам,
да пия от теб до насита,
моя буйна, пенлива река... ...
Младежи се ежат
Сбрали се група младежи
и всеки почнал да се ежи –
кой е по-по и кой е най
(но са пълна нула, знай). ...
Навик за оставане
От толкова летене из небетата,
просторът някак бавно отесняваше.
А облаците се превърнаха на мрежи,
оплитащи ме като навик. Да оставам. ...
Да разчупим мисленето
Аз нов съм тук, не ставам за поет,
но ръкавица ще захвърля смело,
а който иска – да чете
и се замисли върху тая скука. ...
... (отново посветено на родителите ми :( )
Рухва бавно разрушен.
Може би чак сега го забелязвам,
може би отдавна паднал е пред мен.
Слънцето ми днес залязва. ...
Градина от мечти
и всяко цвете там цъфти, пораства,
защото няма неизпълнени мечти,
ако поливаш ги, едва ли ще повяхнат.
Любимо цвете имам, ала не цъфти, ...
Сонет 20
Амброзия ми даде и нектар,
но после ме прободе с жило.
Благодаря ти за упойващия дар!
Помисли ли дали си ме убила?! ...
Морето в мен
солени и чисти връхлитат във мен,
изпълват ме с любов и съчувствие,
гасят горещата кожа с длан.
Танцува морето и пясъкът ...
То и ние
Стопли ни изненадващо.
Съсухри лицата ни бодри.
Изсмука бунтарската кръв.
Изпепели волята. ...