Днес светът е до шията пълен с разгонени кучета.
Не ги дави изпратен от никой създател порой.
И целуват готвача, нарязал мечтите на кубчета.
И измислят поредния приказен бляскав герой.
Наживели се, близали в страх от високото задници, ...
Представи си, че всичко е минало
и че утре е ден като вчера.
Представи си, че днес ме е нямало
в твойта топла и бяла постеля!
Как се чувстваш? Уви, некомфортно. ...
Понякога тъй лични са нещата
и тъй боли, когато ги петните.
Ако не можете да ми простите,
не може ли поне да замълчите.
Не влизам в храма, както се страхувате. ...
Не съм сънят, надникнал изпод дрямката -
не този, заслужаващ да се помни.
По-скоро съм разруха, но под сянката
най-малко забелязваш, че се рони.
Не съм искрата, топлото в камината, ...
Постопли се и всичко живо мръдна,
от народ почерни се цял мегдана...
И аз излязох, уж бързо да се върна,
а се отплеснах, че и белята стана.
Ходих до герана, барем се открия, ...
Аз вярна съм дори и във съня си.
Аз твоя съм дори и след смъртта.
Животът ми с ухание поръси,
със щастие открито в любовта.
За твойте устни аз света пребродих. ...
Толкова беше ни страшно приятно,
толкова беше ни невероятно...
Толкова много нежност събрали,
сякаш с години не сме се видяли...
Толкова много страстни целувки, ...
Спаси ме мъдростта на утрото.
Погали ме дъхът на светлината,
измъкна ме от призрачното лутане...
Изправих се и продължих нататък.
Събрах парчетата от същността си. ...
Защо посърнал лутам се в безкрая
със своя застаряващ вече лик.
Но любовта ми още аз не зная
дали ще срещна в този свят велик...
Край огъня на чувствата самотен ...
Преспивах с нея вечери подред.
Тя сгушваше се в моите обятия.
От страстите, разтапящият лед
превръщаше потта ми във разпятие.
Горяха мислите като пожар, ...
(дует с Лени)
Ето, ти стоиш на прага ми отново,
чакаш ме да ти отворя вратата си към мен.
Да влезеш и да ме отровиш,
да помръкне пак със тебе моят ден. ...
Навярно с тебе ще се разделим
след месец, два, а може би година
и сладката любов ще загорчи…
Възможно ли е тъй да се разминем?
Нанякъде ще тръгнеш ти, а аз, ...
Понякога не искам да се съмне
и слънцето не искам да изгрява.
Понякога жадувам да е тъмно,
полярна нощ да падне. До забрава.
Понякога ме дразни ароматът ...
Все нагоре летя, и летя...
Само с поглед загребвам небето.
После слизам. И свети в нощта
устремено към тебе сърцето ми.
Нося Слънцето – да ти го дам ...
Ти ме научи да се боря,
ти ме научи напреде да вървя.
Всяка сълза от лицето ми изтри,
ала днес пресъхнали са мойте очи.
От теб научих се да бъда лед, ...
Как да обикна друг, ми кажи!
Как да свикна без твоите очи?
Как да живея - да дишам боли?!
Как да те забравя? - Моля те, помогни!
Нямам отговори за всичко това, ...
МЪСТ
За кой ли път се влюбвам и разлюбвам?
Измъчвам се от ревност и от гняв.
В мечтите си най-страшно те погубвам,
заклевам те без глас, че не си прав. ...
Сърп
Този рай, изграден върху жито и кости,
ме прикотка в любовните свои поля,
а реката – сълза във окото на Господ -
ме настигна и кротост в душата ми вля. ...
По време на нощта, болезнено кафява,
сега, когато нямам време за забрава,
по време на застоя зноен, на отмората,
в стобора сив на пътя, няма я опората.
Бетон, ...
Аз съм готова да изпия
отровата до дъно и нека горчи.
Горчива, но щастлива,
истината вещае красиви следващи дни.
Щом мъглата се вдигне, поникват цветя и треви, ...