Стихове и поезия от съвременни български автори
Отнесе ме
към твоето преди.
В главата ми настана смут
и сълзите дори
не стигнаха. ...
*** Живеем безпаметни...
На бунището хвърляме истини.
Свят непотребен - дали?
Забравихме да се радваме.
Как да отглеждаме розата? ...
Равносметка
в заблуди сладки - в розови мечти?
Не бе ли романтичният мечтател
наивно вярвал в приказни страни?
Не хранеше ли рехави надежди ...
Море
галиш ме,
пречистваш ме...
Отпускам се,
сливам се, ...
Любов от пръв поглед
С толкова момичета играехме на двора,
в един клас учехме, лудувахме,
срещахме се с много и различни хора,
растяхме, спортувахме, танцувахме. ...
От колко време
и се превърнаха в ръце крилете ти?
Аз зная, мила, усещам в теб тъгата,
капак човешки има пред небето ти.
Виждам нощем как вятърно си тиха, ...
Бряг ли съм...?
Преоткрих само истини - своите,
в безконечно нестихващо лято,
и прозрях, че на Бога покоите,
в зимен сън ги потули Луната... ...
Кръстопът
познат до болка, нежелан,
трънлив и стръмен си остава пътя,
умира всяка радост, всеки блян.
"Къде си, Истина, коя си?" - ...
В онзи ден проклет
Не гледай ме с болка в очите!
Нека цветя ти донеса поне,
че отдавна пресъхнаха сълзите.
Векове изминаха от последната ни среща. ...
На дъщеря ми....
Ти си въздуха и ти си моят ден.
Ти си нещото, което всеки миг копнея,
ти си всичко важно и съществено за мен!
Ти си моето несбъднато съществувание... ...
Детството не се сбогува
Не я чакай пак - тя няма да се върне,
онова красиво, слънчево момиче,
което можеше вятъра да прегърне
и с венец от жълтурчета да тича... ...
* * *
преди да може да ме обладае.
Живях много преди да осъзная,
че вече не съм дете.
Отдадох се на болката, ...