Стихове и поезия от съвременни български автори
Пролет е
все пòлье е зелено,
на дечурлята бузите, цръвени,
край рекуто, трèва избуяла,
лобудата дива и тук-там коприву, ...
Какво ми остана
и това, че да повярваш в мен е
трудното, но боли ме, че не ми вярваш.
Болката силна е, вяра нямаш ми ти,
сърцето ми разбиваш на прах ей така, ...
Я разкарай...
С усмивка!
Я разкарай старите болежки,
разкърши артритни колена -
припомни мераците младежки, ...
Препинателните знаци
ние сме отбор юнаци.
Не препъваме деца,
а допълваме речта -
та написаната мисъл ...
Съботен футболен следобед с бутилка Карлсберг
Две епохи
и два свята.
.....................
Колко боклук прелива от душата ни ...
Молитва
да литна високо в небесата,
искам да обиколя света,
да поскитам по земята.
Може би - някъде там ...
Сън
казваш, че нищо няма между нас,
леко гръб извръщаш,
а нужда от тебе имам аз.
След тебе нищо не чувам, ...
Дъжд от Обич
от нечии предателски ръце
ти пак гориш...
Земята ти от болка
е цялата напукана ...
Ключът за Рая (цикъл "В търсене на Бога")
Откак светът е сътворен,
сме впрегнати като в ярем
и бързаме, а да се спрем
не можем, даже и за ден. ...
Къде ме водиш...?
И представа нямаш колко много пъти.
За мене твоето сърце е тъжен храм
и не искам пак натам да ме упътиш.
Да се удавя пак в твоите очи... ...
Реалност...
започвам да пиша за болката във този ад.
Животът ме мрази и аз мразя живота,
предизвикателства приемам с охота,
любовта е игра, а играта - любов, ...
Мечта ли е търсената любов
да имам човек до мен,
с когото да живея и в беда
и да се чувствам все по-добре на утрешния ден.
Искам да намеря човек, ...
А колко още имам да ти кажа...
Тук съм - все до лявото ти рамо.
Бледа съм. И слабичка. Като детенце.
Но умея мъжка сила да раздавам.
Вярваш ли ми? Или ти е рано? ...
Прераждане
Колко ми остава още в броеницата на дните?
Ще изтлеят мойте мощи с почвените паразити...
Днес от делник до неделя, от заплата до заплата,
тялото се разпределя... Ощетена е душата... ...
Ябълков цвят по устните
В усмивката на тишината на Прометей огъня разпалих.
И отпих глътка въздух от уморени гърди!
Радост безвъзвратна мен, скитника, за миг да приюти!
И отрано безцветни ръце да рисуват красотата на онзи възход, ...
Искам да Е
Обезводнели.
Молитвени.
И онемели.
Сърцата бавно остаряват. ...