Стихове и поезия от съвременни български автори
Волетата намират врабчета тогаз
нападателят тръгва и се спъва бързо в себе си
и неговия съотборник току-що е разбрал,
че съвсем не им свършват проблемите.
Атака след атака, изпотяват се дори веждите. ...
01.11. - Поклон на будителите!
будител със стих,сърце да изгаря,
будител на слава, четмо и писмо,
будител с култура,танц и хоро ,
да будиш стремеж и нова надежда, ...
Старата истина
Тя е стара, стара колкото света,
нейна длъжница всяка душа,
щедрата природа изпраща ти ден,
в който откриваш таз истина блажен. ...
Онази нощ...
Онази нощ сънувах, че ме любиш.
Трепереше над нежното ми тяло.
Страхуваше се пак да не изгубиш
душата си във мен, ако се влюбиш... ...
Жените са силни!
Жените са силни!
По-умни от нас!
Не бъдете наивни.
Правете си пас! ...
Мечта
Да бягаш, когато за никъде не закъсняваш,
да тичаш, когато никой не те гони,
да бързаш, когато никой не те чака.
Да вали. ...
Каква е тази любов...
се връщам в спомените за теб и любовта.
Припомням си за начина, по който ме гледаше
и мисля, че ти беше единственият, който ме обичаше!
Мисля си за моментите с теб прекарани, ...
Снимка
Аз съм режисьор на филми,
на филмите в моя череп.
Забивай гвоздеи в този череп,
този череп не е вече мой! ...
Позволи ми да опитам
да вкуся със наслада
от мимолетната ни връзка,
безспорно - буйна, безпощадно млада.
Позволи да те целуна, ...
Последен стих
Но спомням си пак твойто безразличие.
Толкова любов ти давам,
(хора като теб не са за обичане)
Да стана ли ледена, студена? ...
Три в едно
и крачка назад не поемаме,
духа си силен запазваме
и право напред продължаваме!
Болката силна преглъщаме, ...
Рисунка
светят диаманти.
Рози насъбрани в нежен кош
и страст, която се разпали.
Тялото ми се разлива ...
Последен зов
Не съм пристанище за твоя гняв,
за недоволството ти пристан.
Усещането твое,че винаги си прав
отдалечава ме полека.Виж сам. ...
Смъртта като представление
Приготвих си шишенце хапчета.
Косите по възглавката прострях си,
поръсих бузите си с бледни прахчета,
и нощница ефирна си избрах, ...
Емигрантски стих
и дишам всеки ден отровни пАри.
"Защо избяга в тази лудница, човече?" -
все питат ме добрите ми другари.
Пътувам често с градския транспорт, ...
Приятел завинаги
едно приятелство.
Един живот,
едно предателство.
Грешка направих една, ...