Стихове и поезия от съвременни български автори
Заспива мисълта ми...
в нежно чувство.
Сега съм само
фибри
и ...
Колко пъти мислиш да спираш сърцето ми?
Притръпнах вече да те чакам до безумност...
Не дохождай с тихи стъпки към моята врата...
(дори да се стараеш... винаги те чувам...)
Не докосвай с нежни пръсти моето лице... ...
Слепецът
В измислени пози пробудих сетивата си,
чувствата, волята – душата си, цялата. . .
Заражда се в мрака животът –
към мрак се стреми. . . ...
Кът от рая
сгушено край брега,
разлива вълшебство
от чара на цветя.
Рози, лалета, ружи, ...
Танцувам с живота
С живота си играем
на една игра.
Той ли, аз ли
ще го победя? ...
Мъка
(на майка ми)
Детенцето ми болно е, лежи,
на сън проплаква, кашля много,
а мъката жестоко ми тежи ...
Търся
ще ми донесе най-искрените и мили думи!
ТЪРСЯ и радостта в очите,
в които се отразяват на слънцето лъчите!
ТЪРСЯ една поляна красива, ...
Късмет
вечер тиха и жадувана.....
Китарен звън косите гали,
душа полита развълнувана....
Ах, сияеш ти, небе сребристо, ...
Глухо е в парка
Глухо е.
Пронизва скръбта дробовете.
Като вятър от черна мъгла,
като мътна, затрита ...
Освен теб
Усещаш ли колко страдам по теб?
Ти ми каза, че не е нужно, обаче
не мога да крия толкова болка във мен...
Обичам те и това е най-важно! ...
Спомен от любовта
непреклонна и чиста живее в човешките сърца,
така е, но да вярваме ли на това,
че има я все още в ъгълче на нечия душа?
Момиче и момче, разменили своите сърца, ...
Угризения
че бъркам в нещо всеки ден...
Подлагам крак, да спъна времето
не знам защо, и как, а накъде?
По навик ме поглеждаш болно, ...
Дъждовен плач
чуми зли.
Гордостта ме души скършена.
Моля Бога... да завали.
Вцепених се. Забравих думите. ...
Речна дъщеря
Треви посивели - мъртва пустота.
Черно поле, далече от света.
Тихо поле, огряно от тъга -
мракът го захлупва с кървава ръка. ...
Кръв да леем
хайде, братя, на война,
кръв да леем в нощта
за нашата страна.
Един след друг животите си даваме, ...
Защо си само спомен
Акорди, тръпнещи от истинна различност
като музика творят те. Епитети неми и излишни,
бледнеят - ти цяла си безсмъртна поетичност.
Душата твоя, тя осмисля миража за безкрай. ...