Стихове и поезия от съвременни български автори
Сбогом, татко...
За покоя на душата ми
е сварено жито - едро, кехлебарено...!
И е раздадено!
Гробарите под слънцето са потни. ...
На мен, за рождения ми ден
чувствам го със сърцето.
Няма да се заричам
да преплувам морето.
Рибен курбан ще сторя ...
Възходът на пеперудата
Ето, че дойде и този миг.
В букети от радости да бъда аз посипан.
Усмивката да бъде искрен стих,
оставила устните си по дъжда проливен. ...
Понякога
като цвете съм в твоите ръце,
понякога си като дъжд копнежен -
с милувка галиш… моето лице.
Понякога съм като зора красива; ...
Неизпратено
тъй близка,
а далечна…
Разбирам, че плодиш се,
гледаш си децата… ...
Моряшко лале
отдавна не е валяло.
Дълбоко под лалетата и дъждовете
нечие сърце е спяло.
Пяло е песни на няма заблуда, ...
Есенно
Проникваше в мислите ми хаотични,
които лутаха се в неразбраното. Завръщаха
на дните летни топлината. И практично
заметнах шалчето, което пазеше ...
Смисълът на живота
Радост, веселие, любов, красота –
старост, униние, скръб и тъга!
Тогава възникват въпроси безброй:
защо човек се ражда, какво всъщност е той!? ...
Отдаденост
къде си ти, Любов,
на прилагателните
и на удивителните?
Ела, да облекчиш болката ми, ...
Но ще бъда...
Плюш е цялото ти тяло,
а косите твои - свила,
твоя съм - виж колко бяла,
чакаща, трепереща и мила!... ...
Малвина
но не съм пригодена
за кратки пространства
трябваше да вляза в къщата
да поиграя малко lost ...
Върни се!
Сърцето ми те чака.
Очите ми, изпълнени с копнеж,
очакват всяка вечер твоето завръщане.
Във мрака на самотните ми нощи, ...
Моето слънце
Ти - камъка, а аз пък съм водата.
Със силата си искам да те вая.
Ти птица си във полет, във простора,
а аз пък вятъра - в море от... хора. ...
В другия живот
с целувки аз ще обсипвам твойто тяло.
В едно с твойто ще бие моето сърце,
ще бъда най-щастливата жена в бяло.
Ще се врека във вярност до смъртта, ...
Душата ми
отдавна нямам нищо в този свят,
погребах я и бързо си заминах,
останах само с болка и тъга...
Душата ми отдавна ме намрази, ...
Желае
>
> няма глас,
>
> иска думи, светъл час. ...
Едни очи (кратки)
(жените са към тяхната посока),
дали ще ме дълбаеш върху лед...
Май вече се съмняваш във отскока!?!