Поезия

253,1 резултата

Да завием с обич този „къшей хляб”…

Делим ний синури и ниви,
и къщи, овехтели от дъжда,
сега потънали в... коприви,
стопаните им - във пръстта...
Делиме и продаваме надежди, ...
1.2K 35

* * *

Целувай тук...
... целувай сега
целувай така...
сякаш за последно имаш наслада от това!
Прегръщай тук... ...
475

Безследна

Безследна
Като следа безследно от пясъка изчезвам.
Целуната тъй нежно от морската вълна
и сякаш не съществувам, и не съм била -
с нея се прегръщам - дълбока синя бездна. ...
965 3

времето дъх притаило

недостижимо
далеч си
а понякога
толкова близо
че мога ...
843 17

Има взор...

Взирам се унило, безпрозоречно
празно, неподвижно уморено.
Знам, че има нейде взор далечен
към душите, зейнал неизмерно.
Сякаш е добавка към декора, ...
844 10

Животът като песен

Животът е една песен.
Пееш, пееш, а край няма.
Мислиш си, че е като любов чудесен,
ала се оказва като пълна с гадости
безкрайна яма. ...
1K 1

Край

Подай ръка.
Погледни към мен.
Кой съм аз?
Откри ли ти?
Аз сам се видях. ...
607

3456

... Какво друго ми остава,
освен да се удавя?...
Малко не на време предложен
син бряг...
Малко сложно ми става ...
844 1

За назидание

С косите си,
дългите,
тегля каруцата
на грешния избор
нагоре ...
943

Ако заспиш...

Ако заспиш във моята прегръдка,
ще те залюлея като тихичка вълна
и с изпусната от здрача тръпка,
дневната ти риза ще сваля.
Ще те вдишам със безсънни устни, ...
1.4K

Солени сълзи

Сълза след сълза се стича,
сърцето ми лудешки бие.
Една жена много ме обича
и не може вечно да го крие!
Солени са сълзите ни, защото ...
997 9

Слънчево

На един слънчев приятел.
Тъкмо си мислех да пиша за болка,
за рани, за драми, за тежки вериги
и... слънцето тръгна на обиколка
и изгряващо ми намигна. ...
2.4K 28

Огнен полъх...

А... любовта е... като жарава...
Изгряла под лазурното небе...
Родила се от шепа слънце,
тя посети и моето сърце...
И пламват в миг небесните китари... ...
1.1K

Размисъл

Защо се страхуват
момчетата
и тъпчат душите
с лъжи.
Защо в любовта се ...
1.2K 36

Запитай се

Защо ли с теб получи се така,
каква е тази странна орисия?
Обичаха ги другите деца,
ти бе една досадна разправия...
Връстниците ти - литнали ята, ...
950 12

По цвета се познават

Те са тук. И приличат на нас. Но прикрити умело.
Само аз ги разкрих. Ще мълча, щото страшно настава.
Закачиш ли ги - много чувствителни. Сякаш Отело.
И свирепи. За гушата хващат те, докато шаваш.
Те не идват от Марс. Нямат копие и атрибути. ...
1.7K 18

Бяга всичко от мен

БЯГА ВСИЧКО ОТ МЕН
Бяга нощем от леглото ми сънят.
Като полъх на крило над мен прелита
и оставя мисли да ме връхлетят,
да не мога да смиря душа разбита. ...
834 4

Розобер...

Розобер...
Капят пепелно розови листата...
от вихъра любовен отнесени...
ронейки се със сълзите на жената,
по-тъжни от късни есени... ...
1.8K 33

Спяща светлина

Спяща светлина ме докосна.
Палави устни ме стоплиха.
Ти си в мойте светещи мисли.
Нима не мога да те уловя.
Преследвам те, като месечина. ...
714 3

Нереално бягство

Пътеките отдавна са ми къси
и прашните мостóве твърде тесни.
Нозете ми от бягства все са боси,
номадно разкървени и безпътни.
По дирите, пробити зад гърба ми, ...
1.7K 26

И искам да ме няма

Искам да мълча в потръпващия мрак.
Единствена луната да ме чуе.
Камбанено да дишам. Като в храм.
Ранима пеперуда душата ми да бъде.
И искам да крещя, когато няма ме. ...
2K 29

Робство

И всичко почна "само" с възпитание –
да се държиш "нормално" според всички "норми",
да придобиеш повечко "самосъзнание"
за "ред" и "разум" с всичките им форми.
И власт, и воля, и образование, ...
1.1K 1 2

Пристан

Пристан
Рисувах си съсухрени светкавици
и после ги съшивах със лилаво.
А във душата скъсаните страници
не можех да подвържа пак във цяло. ...
887 12

накратко!

Простила съм за всичко... искам да забравя,
глава да вдигна и напред да продължа,
харесвах те, но ти ме пренебрегна,
не те коря - ти нямаш тук вина...
Не ме наказвай с толкова омраза, ...
913 1

Специалист по всичко

Специалист по всичко
Дъщеря ми горчиво заплака,
че на куклата се счупи ръката,
но проблемът аз разреших
и ръката обратно залепих. ...
782 1 9

В черно-бяло

В черно-бяло после ще ни имаш.
В мислите, в блянове и спомени.
Затова не спирай с очи да снимаш,
доде сме топли и още разголени.
Доде съм под теб като стихия ...
799 1

Колко още...?

Колко още трябва да се боря, ми кажи,
защото вече силите ми са на изчерпване.
Бях силна. Уви. Слаба съм вече...
Любовта ми е вечна,
но е явно, че ти не си падаш по вечните неща. ...
1.1K 1

Кажи

Кажи ми...,
после го кажи на всички,
че не очакваш нищо!
Кажи ми,
кажи си го за себе си , ...
1.4K 2

ПриказкаТА...

Тя беше усмихнато, младо момиче,
което в миг откри любовта.
Откри този, който обича,
както никой друг на света.
Той беше млад и прекрасен. И нежен. ...
1.1K

Утринно

Разпукнал чашката си
стрък памук
е приютил
полепнал слънчев лъч
из нишки паяжина. ...
955 3

Без повод

Тъгата тъжно ме тъгувала и затъжила,
под стрехата във душата ми се задомила -
дом домувала, пожара с болка тя тушила
и сърцето в паяжина с мъка омагьосала, пленила...
681 1

Горе брадичката

Наскоро една симпатична лелка ме „маркира" за зет.
Искаш ли да ти направя психо-портрет?
Имаш приятели, които само ти смяташ за такива.
Можеш да бъдеш и кротка, и дива.
Има една песен, от която те боли. Спомени тежки. ...
1.2K 16

поезия

Имаш име.
Как да те наричам?
Говориш ми.
Чувам ли те аз?
Виждам те. ...
541 1

Обичал ли си

Обичал ли си?
Тривиално ли е да искам да съм щастлива?
Ако да, нека загубя цялата връзка с този свят.
Нека ме има само в мечтите,
и то в тези с любовен заряд! ...
554

Есенни карамболи

ЕСЕННИ КАРАМБОЛИ
Тишина привечер, щурци.
Остър писък на блокирали гуми.
Карамбол в червено и бяло.
* * * ...
755

Очакване

Очите ти изплуват в мислите ми
и ме приканват с палав блясък.
Сякаш искат да ми кажат нещо
със звука на птичи крясък.
Ще ги почакам, може и да заговорят ...
682 1

Сбогуване

Остави ме да плача.
Не изтривай сълзите. Нека капят.
В сълзите намирам утеха.
В сълзите давя тъгата.
Не искам повече рани. ...
1.4K 1 5

Отиде си едно безгрижно лято

И лодките се сляха с пясъчните дюни,
погребали в носталгия житейския хомот.
Отидоха си песните, вкусът на юни
и онзи мирис, допринесъл за любов.
Разпръснаха се старите рибари. ...
818 1 6

Някъде на моста?

Под мен е сивата пулсираща вода.
И спомням си (долавям) силуети.
Те бяха два,
евентуално сто...
но бяха ли въобще там? ...
736 1

Малечка-Палечка

През 1966 год. Недялко Йорданов пише текста на песента "Някога, Някога" (толкова някога, колкото девет лета...) по своя собствена музика и като съавтор с Борис Карадимчев и Хайгашод Агасян. Припявайки си веднъж тази песничка, в мен се роди идеята и започнах да нареждам свои думички. Така се получи т ...
1.4K 7