Стихове и поезия от съвременни български автори

254.4K резултата

Пияно пиано

ЕДНО СТАРО, СТАРО, МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ...
ПИЯНО ПИАНО
Неакордирано пиано,
като пиян човек...
Разстроено, незвано ...
1.5K 5

“Ключът за моето сърце”

Открих си аз едно ключе,
ключа за моето сърце.
Седи самичко то сега,
но коя е вярната врата?
Ключето мене е, ала ...
1.8K

Аз просяк ще остана

Любовта ме предаде последна.
Тя не тръгна веднага след теб.
Щом в душата ми рана поредна
ти отвори със хладното "НЕ".
Изигра си пиесата своя. ...
1K 8

Предизборно

Управата във свойте интереси,
прикрила се във златна клетка,
устройва пагубни процеси,
без дори да дава сметка
на избирателя от свойто обкръжение, ...
715 6

* * *

Малко по малко останахме голи мъже и жени...
и си омръзнахме.
Малко по малко шкартирахме всичко
и станахме сиви окастрени стволове.
Сивото е цветът на бурята!? ...
1.3K 3

Дочаках те

Дочаках те във залеза на дните.
Сега пристъпвам с уморени
от превратности нозе.
Очите ми, изпили всяка капка с вричане,
са жадни за най-щастливите сълзи. ...
828 9

На лов за охлюви

НА ЛОВ ЗА ОХЛЮВИ
Наесен охлювите са такива тлъсти,
че едва пълзят!
Подгониш ли ги в зарослите гъсти -
не ще ти се спасят! ...
937 3

Моето време

на вуйчо, чието незавършено стихотворение завърших (:
Знай, че идвам при теб по невидими друми.
Правя път от поезия и мостОве от думи.
Малко страшно е. Тъмно. И безкрайно далече,
ала мойта поезия в светлина ме облече. ...
1.2K 1

Без причина

Никой, на когото да вярваш.
Никой, когото да обичаш.
Останало без надежда,
сърцето ми кърви.
Лицемерни лица навсякъде около мен. ...
1.5K 4

Автопортрет

Ще се нарисувам в тъмни окраски,
от тебе светли бои не останаха,
ще надяна на сърцето черни препаски,
за да попият струйките кръв от раната.
Ще поставя и гарвановата рамка ...
1.1K 5

Любовни лъжи

Оставяш ме... ридаеща в нощта,
за пореден път сълзите устните ми напояват
и моля се да се завърнеш ти сега,
а мислите ми никога не ще те оставят.
Напускаш ме... макар за кратко, ...
1.2K 1

Сърце

Във водите на тъмното езеро
се оглеждат човешки очи.
В тях танцуват надежда и щастие,
греят две разтопени звезди...
По вековните пътища черни ...
1.4K 1

Къде се ражда капката роса?

КЪДЕ СЕ РАЖДА КАПКАТА РОСА?
ДАЛИ ОТ НЕВИННА ДЕТСКА СЪЛЗА,
ИЛИ ПАЛАВИЯТ ВЯТЪР Я ДОВЯ?
КЪДЕ СЕ РАЖДА КАПКАТА РОСА?
А МОЖЕ БИ РЕКАТА Я ЗАГУБИ ...
1.1K 8

Послание

Послание
На Яница Янкова за подлата и долна постъпка.
С пожелание за нови големи успехи в попрището
на интелектуалната кражба и плагиатство!
И ти ли ме предаваш, моя "най-добра приятелко"? ...
908 1

До всички откровенци...

Благодаря ви!
Вече толкова време съм тук, между вас,
споделям, мечтая, безсънна и в съня.
Много надежди свои сбъднах,
позволих си да пиша за любовта. ...
1.3K 21

За очите ти

Ще ми бъде много тъжно,
ако знам, че е тъжно,
онова, що отразяват очите ти.
Че не греят, не топлят
и като преди не се смеят, ...
1.6K 2

Времена

Камбаните биеха под слънчевите поля,
житата растяха във млади небеса
и пеперуди пърхаха в нейните очи,
но давеха се те във студени реки.
Солено лице, от мрамор и сняг, ...
1K 2

До Слънцето

До Слънцето
Кажи ми, Слънце,
какво видя
днес като изгря?
Имаше ли бедни, гладни деца, ...
863 10

Не си този...

Не си този, когото съм искала,
нито Другият, дето сънувах.
Няма начин да се разкисна,
нито ти - да се развълнуваш.
Прекрасно зная, че вече ...
2.5K 33

Да избягаш?!

Да избягаш
от любовта,
от чувствата,
раздиращи
душата и сърцето. ...
1.9K 10

Спряхме ли?

Спряхме ли?
Пуст коловоз,
висока трева,
скорци,
тук влак не минава. ...
710 11

В търсене

Разпръснах се навсякъде...
в безкрая на небето,
нейде из звездите,
потънах в морето...
И слях се с дъждовете, ...
1K 2

Тишина за слушане...

на Фанагория
Тази нощ е гореща и суха,
като прилеп се блъска из стаята.
Тишината е само за слушане -
някой път ще я взема назаем. ...
2K 23

* * *

Мълчи навъсеният ден
мълчи и вятърът стаен
между опънатите жици
път с край безкраен
ароматен плен между ...
915 2

Дилема

простряни в
магистралата на вечността.
Фалшиви рамки,
под които са стаени
следите на страстта. ...
831 3

Вик на разплакана болка...

Вик на разплакана болка
се разнасяше там из града...
Самотното очакване се разтопи
от последния дъх на нощта...
Недосегаемите мечти изчезнаха от погледа ...
718 2

Мисли

Мисли
Чужда съм на тази планета,
мислех си, че ще е хубаво, но не е.
Мислих си, че ще се водя в карета,
но реалността е празна – пусто поле. ...
737 5

Въпроси

Защо се раждаме -
безсмислени човеци?
Защо живеем в този
робски свят?
Защо обичаме ...
949

Ела, момче

Ела, момче.
Седни до мен.
Ей тук, на тротоара.
Не ме оглеждай тъй смутен -
роклята е стара. ...
1.2K 21

Един обикновен мъж

Аз съм само един
съвсем обикновен мъж,
като хиляди други,
но имам малко
по-голямо сърце. ...
872 10

Приют за осиротели понятия

Любов.
Нежност.
Щастие.
Красива меланхолия.
Ухаеща скромност. ...
1.1K 5

Прощаване

Дължиш ми цял един живот, Приятелю,
в който щяхме рамо до рамо да бъдем,
в тази жестока за хляба борба.
Но аз те изплаших със чувства,
ти хлопна гневно врата. ...
1.1K 9

За хиляди треви...

Вали.
Небето ни намокря
с добротата си.
Във шепите на хиляди треви
се свиват меко капките в съня си. ...
1.6K 1 29

И ангелите плачат

И ангелите плачат!
Когато небето е червено, кървавото слънце.
И ангелите плачат!
Когато няма смисъл и ножът е в ръката ми.
И ангелите плачат! ...
1K 2

* * *

Отиваш си и нямам сили да те моля
за моите молби остана глух,
и нямам аз онази силна воля
да не вярвам пак на някой друг.
Отиваш си, защо да страдам? ...
994 2

Есенно синьо

Есенно синьо
Горещото слънце на лятото
остави цвета си на есенните листа,
жълти, те падат в полет последен
към калната, мокра земя. ...
1.4K 6

Елена в кутия

разгъни ме
не допускай стените
от застинали същности
да измерват обеми
прегъни ме ...
930 14