Стихове и поезия от съвременни български автори
...
през призмата на моето въображение,
показа се картина идеална,
преплитайки любов и мир във вечно съприкосновение.
И гледах с умиление децата, ...
Всичко преминава
ти ме поглеждаше, аз се усмихвах.
Здрачът ли, плачът ли, все нещо шумеше.
В шепи разляна тихо притихвах.
Вечно ли, грешно ли, след тебе остана ...
Начало на нова тъга...
Как може? Как може да си толкова лош?
Глупаво, безсърдечно животно си ти!
Правя всичко за теб, а ти за сетен път ме нарани!
Щастлива изглеждам, така ли? ...
Не трябва, но ми липсваш...
- А исках силно да те мразя,
но липсваш ми ужасно и боли!
Боли, не спира тази рана да кърви.
И дните тъй студени - лента чернобяла ...
Докато умра
Щастието и болката се сливат...
Появява се нещо ново, което не знам как да нарека...
Може би дълбока тишина...
И пак плача... ...
Потомка на Мария
и ще те гледам само в очите,
защото истински живях
с платна, люлени от мечтите...
С вълшебствата на източната нощ, ...
Толкова те обичам...
нямам въздух в гърдите, дълъг ми е този ден...
Колко силно чувство е това, един човек да бъде всичко,
нямаш никаква вина, че не съм до тебе близко,
липсва ми гласа, който говореше ми сладко... ...
Навън...
за последно
усмихва се през облаци и утрини мъгливи
есента.
И в някоя от утрините тихо и безследно ...
Ангел
да хванеш изстиналата ми ръка,
когато потъвах във води отровни.
Рай ли бе, или земна душа?
Ангел бе ти - да ме превеждаш, ...
Самота...
Живот ли е това?
Тежка ли е таз съдба,
щом обречена е да се скита сам сама?
Не е тежка, нали? ...
С чар ще те превзема!
С чар ще те превзема,
моя малка
хризантема!
Звезден прах ...
Къщичка от карти
Висок, красив, несравним,
нагоре, нагоре към небето.
Висок, че от далече да се вижда.
Мислим си: ...
Онази нощ... (продължение)
Онази нощ сънувах, че те имам.
В косите си заплитах любовта ти
и виждах във очите ти душата си.
Жадувах теб. Проклинах самотата! ...
Съновидение
сякаш беше родния ти дом.
Балонът от кошмарите се спука,
а ангел за възхвала даде тон...
Запяха песента на благините ...