Стихове и поезия от съвременни български автори
Не идвай
отдавна те забравих!
Не помня даже краткото ти име.
Дори и спомена за теб далече изоставих...
там някъде, ...
Не си играй със мен!
Не се ли скъсаха конците?
А и отдавна не съм кукла!
Живота доста пъти ме "помилва"!
Не ме карай да те лъжа, ...
красота и самота
на мътния порой
газелата усети
самотата на
своя бяг през времето ...
Ще се скрия
зад сянката на тайните.
Ще приема твърдостта на скалите,
но няма пак да ти се дам.
И отвътре ще боли, ...
На гроба на баща ми
припадат черни сенки зад баира.
Без теб линея като твоя кръст,
ала покой душата не намира,
не се смирява клетото сърце! ...
Пясъчен замък
http://www.bgshare.com/389625/Wakeshima Kanon - Suna no Oshiro (Orgel Version).mp3
Пясъчен замък
Навивам нан ...
Миг преди червеното...
по тротоарните неравности подскача.
Променливите, преддъждовни пориви,
стопяват се висящи в полуздрача...
Над маратонките пробягва смях ...
Кръстопът
Лети надалеч!
Свободна е душата Ти веч!
Сбогом, страдание,
сбогом, тъга! ...
Господи, върни ни я
тъй както и твоята душа.
Бавно тялото ти гасне
ден след ден от болестта.
Направих всичко да те върна, ...
Непризнато
но винаги е трудно да забравя.
Защо без тебе всичко е агония,
а след теб е всичко с дъх на клада?
Понякога аз искам да си спомен, ...
Като ангел
със сияещо от радост лице.
С усмивка блага ти топлиш
моето малко наивно сърце!
Като ангел тъй лъчист и светъл, ...
влюбена
в очите и
луната
само глътка
пареща тъга ...
Разумен грях
Грях ли е това, за което
разумът се силно противи,
а страстно иска го сърцето?
Труден е въпросът, но уви, ...
Пусто сърце
Пусто е сърцето, разкъсано на две... изтръпнало от болка, плачещо, като момче пусто е сърцето... в пепел се превърна то!
Пусто е сърцето, без теб, любима моя, пусто и в душата тъй е пусто, ала теб те няма, оставих само спомена в замяна спомен, който като пламък ще угасне някой ден...!
Но ...
Усмихни се
смисъл няма, разбери!
Колкото и сълзи да проливаш,
все така ще те боли!
На живота радвай се и не унивай! ...
Родих се Слънце
със капки дъжд в очите посадени.
Във тяло - като пронизващ нож,
ме буди спомен за летене.
Мигрирала съм тук от вечността ...