Ще вляза през портите в тъжната крепост,
следи ще разровя, ще плюя прахта,
дихание нежно в признание с трепет
ще търся с поредните болки в плътта.
Ще взема сълза, в балон ще я сложа, ...
През слънчеви лъчи към теб поглеждам,
искриш, обляна цялата във злато.
С огнена колесница в небето те отвеждам,
душите ни упойва дъхът на лято.
Ще ти покажа вълшебствата на този свят, ...
Приятелко моя, изтрий си сълзите,
не изкупвай с тях чужди грехове!
Знам, че черно расо постла ти на дните,
но не искам да плачеш вече за мъже!
Той те излъга, на любов поигра си, ...
Прекарвам часове в мисли за теб - толкова по дълга е нощта,
молих се на Господ да ни събере, но не става така.
Толкова усилено се опитвах да те отстраня, но, уви, само разпалих любовта.
Вчера беше дълъг ден, а толкова кратък мига, в който мина покрай мен,
но знай, няма да те чакам вечно! Просто от м ...
Дъждът плаче своята тъжна песен,
листата отчаяни хлипат, оклюмали,
Земята-майка нежно попива сълзите му,
птиците стихнаха, онемели от мъка.
Ето ме, тук съм във своята есен, ...
Как хубаво е сутрин, щом се будя,
пред мене да си ти, да се усмихваш!
Да ме целуваш, силно да ме искаш.
Как хубаво е сутрин, щом се будя!
Как хубаво е вечер, щом си заспивам, ...
Опитвам отново... не мога дори и за миг да заспя -
въртя се във ярост и злоба.
Напразно проклинам света.
А други заспиват спокойно. В съня си без съвест броят
пари и богатства. Законно ...
Вятър напластява мисли неясни
в бръчки дълбоки, с ключ шумолящ.
Нощ сияе, синкав мрак ни зарастила
тъжен шепот на листи не заспиващи.
Нощ, по-хубава от ден прекрасен, ...
Отрекох се да мога и да зная.
Отрекох се да искам и мечтая.
Отрекох се да мразя и обичам.
Отрекох се от себе си и теб дори.
Отрикох се да търся и да бдя. ...
Ще ме търсиш във вечните простори
и ще шепнеш моето име,
ала сам. Сърцето ми за теб затвори,
знам, боли, но забрави ме!
Ще заспиваш със лика ми нощем, ...
Чудото преди всичко е морално - трябва да повярваш, за да се случи.
Повярвах, че мога да виждам
и виждах във черното бяло.
Повярвах, че мога да дишам
и знаех какво да направя. ...
Ти си като...
Ти си като онези задължителни книги, които всеки трябва да прочете.
Ти си като спирка, на която всяка като мен трябва да спре.
Ти си като развален компас,
объркваш ни и винаги си пас. ...
Като празна чаша аз изглеждам, няма нито капка в мен,
тъгата ме изпива жадно всеки божи ден.
На бара сме и правим си компания,
говорим си за всичко... Тя за хорските страдания,
аз за всичко обичано и скъпо. ...
Самотата на мига, в който ме докосна, никога не ще забравя.
Самотата на света, във който ме остави, никога не ще поправя.
Покажи се цялата във бяло,
покажи лице си засияло.
Да те видя в най-красивата усмивка пак облечена, ...
вчера ме срещна зеленото човече
и ми показа вълшебната гора
разказа ми за деня и нощта
научи ме да заспивам смеейки се
пренесе ме в царствота на Егото ...