Стихове и поезия от съвременни български автори
Нямам мечти за убиване
Отчаяно впивам очи в околния мрак
и докосвам желана мрачността...
На границата съм, а разтреперена ръка
ми сочи път към синьото око на светлостта... ...
Есенно
надявах се за малко да го укротя.
А той напук реши да ме погали,
след туй завихри своя си игра.
Очите си умих със утринна роса. ...
Моят ден
С невидими криле лети денят
и се задъхва в надпревара.
Смирено аз го следвам в своя път,
с надежда, с неизменна вяра. ...
Розите не цъфтят... през септември...
Есенно ми е.
В бледата сутрин
уморено
се разтварят въздишките. ...
Моят живот
и развява косите ми.
Усещам аромата
на прекрасния живот.
Чета си книгата, ...
Състрадание
се протягаха към тебе,
и те молеха за милостиня...
Но ти... ти, безвернико, защо ги оплюваш!?
Побягваш в неизвестна посока ...
Декорирай си спокойствие
и окачи го горе - на стената.
Щом легнеш във постелята,
ще усетиш тръпка непозната:
да се събудиш жив и освежен, ...
Сънят на Света - 2
След "Сънят на света"дойде вдъхновението и за втората част.
Кой стих е по-хубав, преценете сами...
Посвещавам този стих на всички, които търсят трошица спокойствие...
И най-вече на един много специален човек за мен, който доскоро ...
Lash Out
гледай да не полепнат досадни влакна
взри се в огледалото
и не мигай
почни първо в основата ...
Някой ден
чуй на сърцето гласа...
Храмът отдавна е тука
и те очаква. Сега.
Някой ден, щом ти прогледнеш, ...
Как, защо?!
Как искам да заспя, но пак не мога.
Живея с всички спомени, уви,
хубави и лоши, без значение какви...
Защо, когато аз заспивам, ...
Животът през моите очи...
за всяка сълза си плащам жестоко.
Животът ме е научил -
стане ли трудно, да се изнасям,
но раната от теб остава надълбоко. ...
Ехо
Тишина го обгръща, като гъста мъгла...
Мрак го поглъща, самота се усмихва...
Сама си, сама си, сама си, сама...
Вървиш... накъде, ти самата не знаеш... ...
Да затворя очи.
да не ме заболи
като пред мен заставаш ти,
дори със затворени очи.
Погледът ти нежен виждам, ...