Мъжът със сянка... Срещнал те случайно.
Случайно седнал е на стола срещу тебе.
Дори за времето попитал е случайно...
а погледът му - в неслучайност дебнел е
Да срещнеш мъж със сянка е прокоба. ...
Есента бавно и полека се сбогува с цветовете
и ни донася тъга, погребваща под листата усмивките ни!
Тихи стъпки по каменните тежки стъпала.
Тихи стъпки, прекрачващи желязната ограда.
Прекрачва ги старица с прошарена коса, ...
Ще простиш ли, че те искам без насита?
Ще разбереш ли, че да те забрави,
сърцето не ще може и да опита?
Ще ме съдиш ли, когато узнаеш моята тайна?
Ще проклинаш ли, когато стане тя знайна? ...
Такава е съдбата ни! Да се обичаме,
а търсим смисъл във едно безсмислие.
Да се откриваме в дедите ни, а тичаме!
Да, тичаме и все до... никъде!
Такава е съдбата ни! Да даваме, ...
Ловях бездомните светулки, след теб да не угасна...
Опитах се, но светлината им не ми достигна...
И само болно ирисът в окото ми нарасна,
наля се с мъка и не успях да я премигна...
Накладох върху името ти някаква ненавист - ...
Не си добре дошъл, но влез.
Вратата е открехната за гости.
Изглеждаш ми нахакан. Интересно!
Поне не си опасен като Господ.
Какво те води в моя семпъл дом? ...
"... Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие." - Добромир Тонев
Отгледах във ръцете си прегръдка,
достатъчно голяма за света,
и дадох му я. Беше като кръпка.
Олекна ми, а после натежа. ...
След погребение
О, Господи - какви сме мимолетници!
Неживите неща ни надживяват.
Дори да доживеем до столетници,
те - вещите, проклетите - остават. ...
Защо очите ти така ме гледат?
Нима за мен все още те боли
и сякаш искат отново да отнемат
това, което ти отдавна в мен уби.
Защо изобщо очите ни се търсят, ...
Обсебваш ме. Недей така.
На мен ми трябва малко да се разпилея,
щом видя малко мъжка красота
и даже интелект зад нея.
Специален си. Внимание привличаш ...
За нищо на света не ме намирай!
Аз умишлено изгубих се от теб!
Омразата в любов не трансформирай
и от земята не прави небе!
Че щом тъга сърцето ти раздира, ...
Отново обхванат от лирическа амнезия,
с мастило – цветове на черна роза,
изгубен... търсейки се сам в поезията,
откривам аз отново мрачната си проза.
Сложи ме ти във чекмеджето, нежно – ...
Не ме накъсвай... аз не те съшивам
от думите... написани в нощта,
избягаха... преди да се опием,
просмукаха се... в нечия сълза.
Не ме поисквай... аз не те отхвърлям, ...
Посветено на истинската любов-щастие!
http://www.youtube.com/watch?v=i_ZPBrBRJb0
Потъвала ли си някога в морето
на онази велика поглъщаща любов,
прилична на буря, в която сме изгубени, ...
Желая да те вкуся сутрин на закуска,
бъди ми първо сутрешно кафе.
Събуди ме, разтърси ме със онази тръпка,
да гори до пръсване моето сърце.
От тялото ми жадно да изсмукваш, ...