Стихове и поезия от съвременни български автори
Никой друг повече (дует)
Никой друг повече от мен
не би следвало да ти липсва.
Никой друг повече от мен
не би могъл все да те обича. ...
Послание до скъпото островно съкровище
токов удар по безмозъчна сирена(или тъпо сирене)
деградирали вече от мълчание/съжаление
и да седим,и да не седим - ще потръгне ли
накъде да потръгне?! ...
Студ
Как тук във вериги аз се оковах?
Не, не ми харесва тук, ела и ме вземи.
Не ми харесва тук - ела ми помогни.
Аз моля те, за мен ела, изгони от мен студа. ...
Безследно изчезнал в теб
Раздирам се (кървя).
Назад е зной
(и сънища). Думи изречени
сълзите гасят в дъжд на обречени... ...
На баща ми (посмъртно)
не точно, но външно - със сигурност.
Не зная доколко за теб е утеха -
и мойте деца ще се питат ли някога същото?
Но днес аз изпитвам тревога и страх... ...
Майка
Аз връщам се при теб, когато
небето над мене се смрачи
и мъката - стрела в сърцето,
запрати и деня ми помрачи. ...
Последна любов
Не искам Първата Любов, а Най-Последната.
Тя - Първата е някъде в началото,
с Последната обичай ме отчаяно,
защото вече стигаме до края си. ...
С нея в парка
и черно, и рижаво, и кестеняво.
Под липата, спомням си, цигара си запалих.
Подадох и на нея, по ръката я погалих.
Не я познавах, но я бях засичал някъде. ...
А времето заспива... (Отвъд звездите има ли небе?...)
(Отвъд звездите има ли небе?...)
Отвъд звездите
има ли
небе? ...
Епитаф
парещи, дебнещи, кухи вселени,
лесно създават се, по-лесно умират
с ледени ножове земята раздират.
Нещо, някакво, мъничко, тайно ...
Ела
в една история,
в една илюзия
със две-три мисли!
Виж, няма нужда от безшумие! ...
Есенно хайку
Прегърнах я. Целувка...
И все пак зъзна.
Гледка
а в казана - махленската кухня,
една дама се беше завряла
от глада си товара да смъкне...
По ръцете си, вместо смарагди, ...