Стихове и поезия от съвременни български автори

257.8K резултата

Живот

За първи път ти въздух поемаш,
човече прекрасно, и идваш със плач.
От нашата обич сега сътворено -
знам ще ни радваш от сутрин до здрач.
Поглеждаш с очички - радост навред, ...
1.1K 5

Ще ме потърсиш пак

Защо мислиш ти сега,
че искам с теб да изживея отново любовта?
Защо мислиш,
че искам отново да споделяме заедно дните и нощите си?
Аз не искам да живея в твоята лъжа. ...
991 4

Есенни листа

Есенни листа
В камарите
от есенни листа
препънати
погледи ний реем! ...
874 9

Две тъжни очи на делфин

От себе си да избягам не мога.
Дрейфувам в коралови рифове,
сънувам приливи, отливи,
разсипвам се в тяхната пяна.
От себе си да се скрия не мога. ...
4K 28

Когато наближаваш 50...

* * *
Когато се старее на години,
това не е кошмарно или грозно,
щом блясъкът в очите още син е,
и блещука с мирис на... "помпозното", ...
1.3K 23

Искам само едно

Искам само едно във замяна-
да ме гледаш със честни очи,
ако тази молба е голяма,
обърни се назад и тръгни!
Нямам злато,сребро и богатство, ...
1.5K 25

Накъсани спомени

В тихите вечери
накъсани спомени
паметта навестяват -
душата смущават.
И бледите им сенки - ...
964 9

Контури

По петолинието на скуката
времето се влачи.
Капе от улука ми
кръв и гарван грачи.
Секундите прелитат и свистят ...
1.2K 4

Обичам!

Горещи искри в себе си паля
със жажда, стихийна и шеметна,
в най-тъжния ден да мечтая
за мъж желан и обичан.
Засилва се тъгата и болката, ...
1.3K 4

Нежност

На мънички глътки...
бавно отпивам
лъчите на твоята нежност,
с пръсти рисувам
познати черти... ...
957 2

Малка нощна музика

Цигулката скръбно засвирва
тъжен, финален рефрен
по улица глуха и тиха,
по улица вляла се в мен.
А аз си вървя неуморно, ...
1.3K 5

Анаста Бялата

"Доверието е по-ценно
от светлината."
древна българска мъдрост
С предателства и със лъжи
душата ми измъчи до припадък. ...
978 7

На О.

Бъди проклет с желание безкрайно,
със сънища обгърнати в дихание,
любов разкъсваща да те превърне
във нейно сладко наказание.
Сърцето ти да бие до полуда, ...
1.3K 1 5

* * *

Прибрах се снощи от близка смърт уплашен
и заспах в леглото сам-самин и уморен...
Изведнъж ти до мене легна и хвана моята ръка...
Успокоих се аз и кротко двама с тебе
помълчахме в прегръдка нежна на нощта... ...
1.2K 1

Каменно момиче

Във парка, сред цветя и птици,
момиче каменно стои.
С очи безизразни ме гледа,
от нея хладина струи.
Не зная от кога е тука, ...
1.5K 12

Тежък

Тежаха нощите в очите ми препълнени.
Луните, сърповидни и метални,
разрязваха със острите си ръбове
последната ми тишина. И паднах
сред шумната фуния многословие - ...
2.6K 17

Антикварно

Всяка крачка съхнещо безвремие
хладно стине
с мирис
на подметка.
Мрачно ежедневие. ...
1.6K 30

Вечност

На М
Ще те окъпя в морска синева
и бавно ще отпивам от дъха ти -
ще пия жадно, с детска простота
омаята на твойте жадни пръсти. ...
1.7K 3

Дон Кихотова душа

Не знам какво съм,
Дон Кихот
или идеалистка,
та вярвам във добрите
началА, ...
1.7K 1 36

В ъгъла...

Стои там, в ъгъла,
една захвърлена черна китара.
Струни скъсани, боя протъркана
и даже вече стара...
Звукът безмълвен измежду ...
1.2K 4

Пъстрило

ПЪСТРИЛО
На прозореца на
топла къща
детско пръстче пише:
„Зимата дойде” ...
1.2K 8

Предзимна политическа Копакабана

Сега пък, малко гражданска позиция.
2004
Предзимна политическа
Копакабана
Копакабаната се разгърна. ...
1.8K 5

Несъвършен

Заплетен в паяжината
на изкушения,
напредвам в своето
несъвършенство.
По устните ми пъплят ...
1.1K 16

Как не ми отиват тез сълзи!

Как не ми отиват тез сълзи!
Ах, тези сълзи как нe ми отиват,
нали съм силна, нямам право на това,
трябва винаги да изглеждам щастлива,
да вървя с вдигната глава... ...
953 5

Птича душа

В гората, по пътеката, се рееше момиче,
спря, пое си дъх и затрепери.
Някой там в тъмното наднича,
някой търсеше я и я намери.
Вятърът се люшкаше като пияница ...
1.1K 7

Моя и не-моя град

Очите си постлах по булеварда,
по сивия чакъл, през кал и прах.
По каменната гръд на тротоара,
покрита със следи от морски шах.
По ъглите неправилни на двора, ...
1.6K 15

Стига ми толкова!

Пак те чаках цяла вечер,
но ти не благоволи да се появиш.
А не, писна ми, стига толкова вече,
не схвана ли, че на пръста си не можеш да ме въртиш?
Омръзна ми от глупави извинения, ...
785

Дъжд от жълти чудеса

Хруска под обувките ми есента,
свила се на топло под листата.
В клоните шуми ветрец -
бърза да ги спусне на земята.
Намалявам бързата си крачка - и ...
1.5K 15

Ако можех...

А К О М О Ж Е Х . . .
На Nikol, тя знае защо...
Ако можех, щях да те прегърна,
да те отмъкна някъде в безкрая,
ребрата на Адам до кост да върнеш, ...
1K 4

На него

Оглеждам се във твоите очи,
досущ като моите, но малко по-добри,
усещам как сърцето ми във теб тупти,
а твоето чака в мен да полети...
Докосвам те плахо, не усещаш дори, ...
1.3K 5

За произхода на брюнетите

За произхода на брюнетите
Когато хората се появили,
отпърво само светлокоси били!
Понеже всички хора били руси,
разбирали се много помежду си. ...
876 6

Тук съм!

Търсиш ли ме?
Тук съм!
Погледни напред!
В усмивката на цъфналия
слънчоглед, ...
1K 16

Хубаво ми е!

Хубаво ми е, когато чувам гласа ти
като звън на капки пролетен дъжд
в съзнанието ми!
Хубаво ми е, когато душата ти
за мигове се слива с моята! ...
929

Раздаване

Опипвам с тиха нежност всяко венчелистче.
Отивам на Луната, че и много по-далече.
Недей превръща в навик старостта ми!
Недей прибира на насекомо крилата му!
Художник луд съм, актьор играл все себе си. ...
849 8

Запази ме! Запомни ме!

Аз тръгнах...
Тихо и спокойно
пуснах твоята ръка.
Нещо странно ме повлече
към бездната от самота. ...
1.2K 1 7

Плетиво

На Румяна Капинчева - плетачката на любов
В книга някога прочетох
за плетачка на любов
и така се аз зарекох -
твърдо и със тон суров: ...
883 2

Да изплачеш до сухост очите си

(на Даниела)
Тя разказва и протрива си пръстите,
загрубели да чистят из кръчмите.
Вече знае какво е носталгия:
"Да изплачеш до сухост очите си". ...
1.3K 19

За мълчанието

Когато някой те удари
със шамар от безразличие
и най-чувствителната струна
във душата ти се скъса,
когато думите се блъскат ...
1K 2 2

Защо се върна

Защо, любов, при мене се завръщаш?
Едва ли пак за нещо съм ти нужна...
Пирон съм от горяла, стара къща,
не ме залъгвай с нощи теменужени.
Защо запали мислите ми бели, ...
960 11