Стихове и поезия от съвременни български автори
Ще ме потърсиш пак
че искам с теб да изживея отново любовта?
Защо мислиш,
че искам отново да споделяме заедно дните и нощите си?
Аз не искам да живея в твоята лъжа. ...
Есенни листа
В камарите
от есенни листа
препънати
погледи ний реем! ...
Когато наближаваш 50...
Когато се старее на години,
това не е кошмарно или грозно,
щом блясъкът в очите още син е,
и блещука с мирис на... "помпозното", ...
Накъсани спомени
накъсани спомени
паметта навестяват -
душата смущават.
И бледите им сенки - ...
Нежност
бавно отпивам
лъчите на твоята нежност,
с пръсти рисувам
познати черти... ...
Анаста Бялата
от светлината."
древна българска мъдрост
С предателства и със лъжи
душата ми измъчи до припадък. ...
* * *
и заспах в леглото сам-самин и уморен...
Изведнъж ти до мене легна и хвана моята ръка...
Успокоих се аз и кротко двама с тебе
помълчахме в прегръдка нежна на нощта... ...
Каменно момиче
момиче каменно стои.
С очи безизразни ме гледа,
от нея хладина струи.
Не зная от кога е тука, ...
Дон Кихотова душа
Дон Кихот
или идеалистка,
та вярвам във добрите
началА, ...
Пъстрило
На прозореца на
топла къща
детско пръстче пише:
„Зимата дойде” ...
Предзимна политическа Копакабана
2004
Предзимна политическа
Копакабана
Копакабаната се разгърна. ...
Как не ми отиват тез сълзи!
Ах, тези сълзи как нe ми отиват,
нали съм силна, нямам право на това,
трябва винаги да изглеждам щастлива,
да вървя с вдигната глава... ...
Птича душа
спря, пое си дъх и затрепери.
Някой там в тъмното наднича,
някой търсеше я и я намери.
Вятърът се люшкаше като пияница ...
Моя и не-моя град
по сивия чакъл, през кал и прах.
По каменната гръд на тротоара,
покрита със следи от морски шах.
По ъглите неправилни на двора, ...
Ако можех...
На Nikol, тя знае защо...
Ако можех, щях да те прегърна,
да те отмъкна някъде в безкрая,
ребрата на Адам до кост да върнеш, ...
За произхода на брюнетите
Когато хората се появили,
отпърво само светлокоси били!
Понеже всички хора били руси,
разбирали се много помежду си. ...
Раздаване
Отивам на Луната, че и много по-далече.
Недей превръща в навик старостта ми!
Недей прибира на насекомо крилата му!
Художник луд съм, актьор играл все себе си. ...
Да изплачеш до сухост очите си
Тя разказва и протрива си пръстите,
загрубели да чистят из кръчмите.
Вече знае какво е носталгия:
"Да изплачеш до сухост очите си". ...
За мълчанието
със шамар от безразличие
и най-чувствителната струна
във душата ти се скъса,
когато думите се блъскат ...